Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 143

Щях да изневеря на Утанч.

Обадих се на таксиметровия шофьор и когато той пристигна, поисках да ме откара с колата малко по-надалече по пътя. Имаше отклонение, водещо към останките на вила, опожарена преди векове. Там на едно място можехме да спрем под кедрово дърво и пак да следим кой минава по пътя.

Той изключи двигателя. Вятърът въздишаше печално в клоните на кедъра. Шофьорът се завъртя на седалката, бутна към тила си овчата шапка и зачака да чуе какво ще му кажа. Очевидно бе забелязал безпокойството ми.

— Трябва да предприема нещо спрямо Утанч — рекох.

Той обмисли това. Запали евтина цигара „Хисар“.

— Нищо не можем да получим при препродажба — каза ми. — Пазарът е пренаситен. Отвъд границата нещата са тръгнали още по-зле. Стотици хиляди момичета избягаха насам. При опасността да бъдат изнасилени от руснаците трябвало да избират — зараза или бягство. И избрали второто. Не бих могъл да ги виня. Пипал ли сте някога брадата на някой от онези Ивановци? А виждал ли сте му въшките? Че и бълхи завъждат. Не, офицер Грис, все едно, че ни е залепнала за ръцете.

— Нямам намерение да вдигам врява — обясних му. — Но като погледнах нещата по-напред, мисля, че няма да се разберем с нея.

— Е, в тези покупки никога не се знае какво точно получавате — отбеляза той.

— Длъжен си нещо да измислиш — казах му.

В края на краищата той единствен май беше загрижен какво ставаше с мен. А криминалните от Модон са изключително изобретателни.

Кедърът въздъхна. Водени от селянин върху магаре, край нас минаха три камили, натоварени с опиум. Отиваха към Селскостопанския учебен център. Селянинът ни изгледа с любопитство.

Деплор, същият Ахмед, изчака те да се скрият от погледите ни. После внезапно и решително изхвърли цигарата си.

— Офицер Грис, никога не съм искал да ви поставям натясно. Приемам присърце вашите нужди. Затова ще ви кажа какво е най-добре да направим. Та, значи, най-добре ми дайте някакви пари и аз ще ви доведа жени.

— Никакви робини повече! — припряно го прекъснах аз.

— Разбира се. Лоша услуга ви направих с тази. А вие няма да искате и проститутки. Имах предвид жени, които се нуждаят от пари за зестрата си. Тези пари им трябват, за да се омъжат. Можете да имате така жена за една нощ. Че и добре изглеждат. Най-различни. Всяка нощ — нова жена. Ще пусна мълвата. Пък и са доста горещи в леглото.

О, това ми звучеше толкова хубаво!

Той продължи:

— Вижте, за да правим всичко както си му е редът, нужна ви е голяма кола. Жените страшно си падат по големите неща, включително и големите коли. Помните ли онази бронирана лимузина, за която ви говорих? В която някога се возил онзи генерал? Когото гръмнали? Все още можем да я купим от Истанбул.

Изведнъж се сетих за сериозна пречка.

— Чакай. Не можеш да платиш на такава жена с кредитна карта. И без това се опитвам да се отърва от тях.

— От жените ли? — учудено попита той.

— Не. От кредитните карти. Мразя ги.