Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 139

Хелър му махна да седне. Котаракът също се приготви да слуша.

— Ей така ще стане — започна Бум-бум. — Разучих номерата на колите на всички издатели в тая страна. Значи просто пъхам по една бомбичка във всяка и БУУМ! — те са в чистилището, а на нас ни е широко около врата.

Хелър каза:

— Така май доста работа ще падне.

— Добре де, а за това какво ще кажеш? Залагам бомби под сградите на телевизионните мрежи — Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си. Онова, фалшивото Гениално хлапе, все ще отиде в някоя и ТРЯС — той отлита в Чистилището, а на нас пак ни е широко около врата.

— Да, но тогава репортерите ще връхлетят върху мен.

— Джет, започвам да подозирам, че нямаш душа на разрушител.

Изпръхтях. Като боен инженер Хелър вероятно бе взривил повече сгради и крепости, отколкото Бум-бум дори си представя, че може да има. Но с изумление чух отговора на Хелър:

— Свалям шапка пред специалиста. Нещо не ми се вярва обаче това да са правилно подбраните мишени.

Замръзнах. Явно Хелър говореше за МЕН! Нима все пак е надушил нещо? После се сетих, че вероятно има предвид Медисън. Естествено по-добре да е Медисън, отколкото аз. Останал без дъх, чаках Хелър да продължи. Но той нищо повече не каза и ми хрумна, че просто не знае. Успокоих се.

Бум-бум стана.

— Тогава — изрече той — ми остава последният изход.

— Който е?… — подкани го Хелър.

— Да пийна малко шотландско — отвърна Бум-бум. — Хайде, котарак. Няма да липсваш на твоя шеф, ако ми правиш компания около час, а пък аз мразя да пия сам.

Той излезе, а котаракът заприпка след него.

Хелър веднага се улиса в работа. Отвори един от справочниците по G-2 — по установяване на самоличността. Изсипа фотографиите от плика на бюрото. Стори ми се, че снимките до една бяха на самия Хелър, но на различна възраст. Извади от бюрото тасче, сипа в него малко вода и другата течност. После отиде да вземе от сейфа цяла пачка документи за самоличност. Ей, че това бяха паспортите, картите за социална осигуровка и шофьорските книжки, които прибра от гангстерите и от Силва! Пръсна ги по бюрото. О, Богове, чак сега разбрах колко много са!

Десет от гаража. Двамата снайперисти, които наех — Бум-бум сигурно им е претършувал джобовете. Един от градското летище. И пет изработени в ЦРУ, които взе от Силва.

Имаше обаче случаи, когато не прибираше документите — тримата в „Грейшъс Палмс“, другите двама на летището и, разбира се, собствения паспорт на Силва.

Пресметнах набързо. Хелър беше затрил деветнадесет от хората на Фаустино. И те знаеха това — нищо чудно, че толкова се страхуваха от него. Той изби осем хулигани в парка „Ван Кортланд“. Смачка, но не уби Торпедо Фиакола и двамата турски борци. И вдигна във въздуха десет агенти на Данъчната служба, стига да насилите въображението си и наречете агентите на Данъчната човешки същества.

Четиридесет души!

Всички искаха да му пуснат кръв и винаги ставаше при самозащита. Но какво ще е, ако си наумеше да тръгне на лов за хора!