Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 140

Та той беше опасен!

О, задължително беше да съм абсолютно, непоклатимо сигурен, че няма да стане неудържим! И най-добре самият аз да бъда невероятно предпазлив! Понякога забравях, че си имам работа с най-добрия боен инженер на Волтарианския флот. Ето това ми беше проблемът с него. Той приспиваше вниманието с обноските си на джентълмен-офицер, с преструвките си за почтеност и дори набожност.

Ала какво ли значение има! Роксентър си знаеше работата. Бери също. И хвала на Боговете, Медисън беше експерт в боравенето с оръжие, по-могъщо от всичко, което можех да си представя — връзките с обществеността.

И ние го спряхме. Ние направо го заковахме.

А сега той си губеше времето с тези паспорти и шофьорски книжки. Пускаше своя снимка, на която изглеждаше по-възрастен, в тасчето с течността. Тънката емулсия започваше да се отделя от хартиената основа. После с малки щипци поемаше емулсията и я нагласяше върху истинската снимка в паспорта. С помощта на някаква влажна топка притискаше новата емулсия, така че тя повтаряше очертанията на сухия релефен печат.

След някое време вече разполагаше с осемнадесет паспорта. Сега му оставаше само да променя цвета на косата си и да нарисува още няколко бръчки по лицето си, за да отговаря на съответната възраст, и можеше да използва всеки паспорт!

После се зае да подправя шофьорските книжки. Тук беше по-сложно, защото и цветните снимки бяха по-малки. В някои случаи му се налагаше да вади цялата шофьорска книжка от вакуумирания калъф. Махаше емулсията от снимките и вместо нея слагаше своята. Накрая пусна всички книжки през преносима машинка за вакуумиране, която бе поставил наблизо.

Осемнадесет комплекта документи. Но каква ли полза можеше да им от тях? Все имена като Чекино, Серпенте, Лачо, Рапиторе… Имена на гангстери. Непременно бяха широко известни и въведени в полицейските компютри. А и вече всеки би трябвало да е научил, че Ингано Джон Скроконе, главният счетоводител на Фаустино, е мъртвец. Само петте паспорта от ЦРУ биха могли да му свършат някаква работа и бях готов да се обзаложа, че проследяването им ще разкрие — това са фалшиви самоличности за прикритие. И то на агент, който вече беше труп — Гунсалмо Силва.

Тогава се разсмях. Разбрах за какво бяха всички негови усилия. Заради колежа и приятелите си беше принуден да се придържа към името Уистър. Но Медисън го натика в миша дупка, накара го да търси прикритие. Хелър дори не можеше да се регистрира в някой мотел, без служителят на рецепцията да го помисли за Гениалното хлапе! Ние наистина го докарахме до пълна съсипия!

О, колко добре се почувствах! Хелър трябваше да се спасява с бягство. Живееше в едно стайче до своя офис. Вреоятно дори и него щеше да загуби съвсем скоро. Несъмнено страдаше от липса на пари. Лиши се от подкрепата на Бейб и нейната фамилия. Може би не след дълго щеше да се лиши и от Изи.

Прекрасно видение! Хелър разорен, скитащ по Ню Йорк. И всичко започна с блестящите замисли на Ломбар. Те бяха подхванати от блестящите замисли на Роксентър. И с Медисън в ролята на секача, дървото на Хелър бе подрязано из корен.