Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 138

Втора глава

Отведнъж ме обзе въодушевена жизненост. Трябваше да напъхам някъде дрехите си и да подредя стаята, затова реших да не губя време.

Проблем — нямах достатъчно място за складиране. Трябваше да махна нещо. В един от тайните ми килери почти цялото пространство блеше заето от хипношлемове в големи кутии. Запечатах ги, за да приличат на нови и с няколко отбрани заплахи накарах Карагьоз да ги нареди в комбито „Шевролет“ и да ги закара при Прахд, за да бъдат оставени на съхранение в новите складове. Но и така мястото едва ми стигна, тъпчех плътно всичко, струпвах кашон върху кашон, накрая все пак успях.

Нов проблем — беше едва четири следобед. Пет часа, които да убия някак!

Хелър. Рат каза, че включил Предавател 831. По-добре да проверя.

Влязох в тайната стая и избутах настрани сандъците и фалшивите златни кюлчета, разхвърляни на пода. Включих стенното електрическо отопление, за да следвам напътствията на таксиметровия шофьор. Извадих приемника и екрана от багажа си, сложих ги на предишната ниска масичка и ги включих.

Победа!

Ето го неговия офис в „Емпайър Стейт Билдинг“.

Но не ми стана много ясно какво правеше. Виждах пода под какви ли не ъгли.

Накрая неговият глас:

— Аха, открих я.

Измъкна каучукова топка от тъмното под бюрото си, изправи се на стола и я сложи върху лист хартия.

Котаракът скочи върху бюрото, отиде на около метър от топката и се настани.

Хелър я бутна към котарака. А той с ловко движение на лапата му я върна. Напред-назад, напред-назад.

Беше някак жалко. Настина му подложихме динена кора. Нямаше какво друго да прави, освен да играе с котката си!

Напълно неочаквано животинчето удари страхотно топката, която отскочи от бюрото, но този път Хелър я хвана.

— Котак, внимавай с тази твоя сила. Недей да се фукаш толкова. Някой ще си втълпи, че си извънземен, и ще те пипнат за нарушение на Кодекса. Ето, върви да я погониш малко!

Хелър хвърли топката към отсрещния край на стаята. Котаракът скочи след нея като куршум.

Но миг преди тя да се удари в стената, вратата се отвори.

Котаракът заряза отскочилата топка и се закова пред вратата.

— Не можа да ме улучиш — каза Бум-бум.

Котаракът видя кой е влязъл и промълви:

— Йоу?

Бум-бум прекоси стаята.

— Трябва да научиш котарака как да се цели по-точно.

А животното го следваше, вперило очи в чантата, която той носеше.

— Не, няма сладолед — осведоми го Бум-бум.

Тръшна чантата на бюрото.

— Джет, ето ти снимките, които си правил. В тази бутилка е веществото, човекът разправя, че щяло да измие емулсията от тях.

— Нещо разпитваха ли те?

— А, не, по дяволите. Казах им, че влиза в обучението по G-2, а те казаха, че винаги с удоволствие помагат да студентите да си правят домашното.

Котаракът реши сам да се увери, че в торбата нямаше сладолед. Съвсем очевидно беше, че не се доверяваше на Бум-бум.

— Джет — подхвана Бум-бум, — докато чаках да ми намерят това вещество, измислих чудничък план. Все нещо трябва да се направи. Бъз ме е да припаря до фамилията. Не мога да си зарежа работата или пак ще ме пъхнат в Синг Синг. Но аз всичко измислих.