Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 118

Някакви хора чакаха на изхода. Таксиметровият шофьор, Карагьоз и двамата малки прислужници на Утанч.

Зимният вятър притисна воала към лицето на Утанч, когато тя затича натам.

Двете момченца се хвърлиха насреща й с радостни писъци.

Тя прегърна и двамата.

Те се овесиха на врата й, а тя ги целуваше по бузите през воала. Какво посрещане! Опитваха се наведнъж да й разкажат какво се е случило, откакто е заминала, едновременно и да научат какви подаръци им е донесла.

Пренебрегнаха ме, когато мъчително изкуцуках край тях.

Карагьоз се направи, че не ме вижда. Таксиметровият шофьор също. Излязох на паркинга. Явно Карагьоз бе докарал момченцата с БМВ-то на Утанч, защото го видях до таксито.

Вятърът беше много студен и сух, носеше песъчинки. Замръзвах, а това въобще не се отразяваше добре на моите заздравяващи рани.

Най-после те се появиха на паркинга, момченцата бъбреха възбудено с блеснали очи. Наистина донякъде приличаха на Рудолф Валентино и Джеймс Кагни, както сигурно са изглеждали като малки. Какъв сполучлив подарък!

Утанч говореше на таксиметровия шофьор:

— Вземи квитанциите за багажа ми. Не беше възможно да пристигне със същия самолет, но щом го докарат, ще трябва да наемеш камион, за да го вземеш. Сега да си вървим у дома.

Карагьоз прошепна нещо в ухото й.

— Сладолед! — възкликна Утанч. — Мили момченца, какво ще кажете да хапнем сладолед някъде в града?

Изпищяха одобрението си.

Карагьоз и двете момченца се качиха в БМВ-то, Уганч седна зад волана и колата изхвърча като ракета от паркинга, гумите изскърцаха на завоя към Афийон.

Таксиметровият шофьор натовари куфарите и чантите, които бяхме пренесли с този полет, след малко вече пътувахме към вилата.

— Е, как е тя? — подхвърли ми той през рамо.

— Направо изумителна. Не само е страхотна робиня, но се оказа и най-великият „бибипски“ финансов мениджър, който си виждал! Тя се занимаваше с всичките ни средства по време на това твърде скъпичко пътуване и ей сега, на слизане от самолета, май имаше в себе си почти цялата сума, с която тръгнахме. Фантастично! Не знам как го е направила!

— Да, вярно, тя се оказа добра покупка — съгласи се таксиметровият шофьор. — Че и евтино излезе. Вече не правят такива робини. Цената й на втора ръка би трябвало да е почти същата, както първоначалната. Ще желаете ли да я сменя за по-нов модел?

— Никога! — твърдо заявих аз. — Даже и ако ги произвеждат с нов модел дупета.

Наближавахме вилата. Стори ми се, че на пътя пред нея са спрели твърде много коли. Но шофьорът намери къде да паркира.

Сякаш скърцах, когато излизах от таксито. Минах през портата.

Дворът беше пълен с хора!

След всичко преживяно рефлексите ми вече не бяха толкова бързи. Не използвах шанса да се скрия.

Едър грубиян мина зад гърба ми.

Друг едър грубиян застана пред мен и ме назова с турското ми име.

— Вие ли сте Султан Бей?

— Той е — каза друг. — Познавам го!

Още един изскочи пред погледа ми.

— Аз съм от фирма „Америкън Опрес“. Ето ви сметката. Пресрочена е!

И друг разбута с рамо тълпата.

— Аз съм от „Дънър’с Клуб“. Ето ви сметката.