Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 116

Да, бях уверен в неговата прекрасна трескава дейност.

— Моля, предайте на мистър Бери — кихнах аз, — че и Свързочните части, и мис Агнес имат детектори за откриване на змии. Довиждане.

Окачих слушалката. Е, от това се отървах. Дали да се обадя на отговорника по сигурността в „Октопус“ и да му кажа, че няма да отивам доста дълго там? Тогава си спомних, че на всичко, свързано с мен, компютърът отговаряше с празен екран, така че не можеха да научат работя ли или не. А и мис Пинч може би подслушваше телефона му. Данъчната служба също можеше да проследи откъде е обаждането. Всъщност може би вече са ме проследили…

ТРЯС!

Вратата на телефонната будка отлетя встрани.

Отдръпнах се, но закъснях.

Беше собственикът на палтото и шапката!

Надвисна като планина.

Сграбчи ме грамадна лапа.

Издърпа ме свирепо от будката.

Видях вдигнат юмрук.

ДУМ!

Сякаш ковашки чук се стовари върху окото ми!

Пльоснах на пода. Главата ми се блъсна в ръба на телефонната будка.

ПЛЯС!

Във въздуха около мен закръжи облак от звезди.

Но звукът не идваше от звездите. А от обувка, забила се в хълбока ми.

Съдра от мен палтото. Прибра си шапката.

БАМ!

Пак ме ритна.

Стиснах клепачи. Очаквах следващия удар. Не го дочаках. Отворих очи.

ДВА ЧИФТА ТЕЖКИ ОБУВКИ! Точно до лицето ми!

Двамата мъжаги ме докопаха!

Свършено беше с мен!

Вдигнах поглед. Единият се наведе и ме вдигна на крака.

Другият бръкна в джоба си. За оръжие? За белезници?

Първият попита:

— Вие ли сте Ахмед Бен Нути?

О, Богове! На гишето на „Пан Ам“ попитах за резервация на името на Инксуич. Ахмед Бен Нути беше самоличност от Обединената арабска лига, под която пътувах и имах паспорт с това име.

Твърде слаб бях за някаква съпротива. Идваше ред на лукавството.

— Да, аз съм Ахмед Бен Нути и имам дипломатически имунитет! Не можете да ме арестувате!

— Да ви арестуваме ли? — повтори той. — Не, другарю, не! Ние сме от туристическа агенция „Большой“. Опитваме се да ви догоним и да ви връчим билета!

Той изтупа прахта от мен и се вдигна облак миризми на червен пипер, „Табаско“ и горчица. И двамата кихнахме.

— Ето ви всички необходими документи за пътуването — каза другият мъжага. — Вече намерихме вашия багаж и го регистрирахме за полета. Другарю, най-добре е да побързате. Обявяват вашия полет.

— Като го гледам, не може да ходи — обади се другият, след като кихна. — Хайде да го отнесем до входа за първа класа, ще ги убедим да ни пуснат, за да го оставим в самолета.