Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 98

Уредено?

— Вси светии, какво имаш предвид с „уредено“? Той седи отпред на моравата с рязана пушка!

— О-О, я стига! — каза Фахт бей. — Подробности, подробности.

Разбрах, че от него няма да получа никаква помощ. Обърнах се да изляза и се кълна, че го чух ли казва под носа си:

— Желая му успех.

Но в този момент бях твърде разтреперан, за ли го взема под внимание.

Минах обратно но целия дълъг, дълъг тунел и се върнах в стаята си.

Хиляди планове започнаха да се надпреварват и да се преплитат в мозъка ми. Заредих наполовина една къса десеткалиброва пушка, но после я оставих. Не можех да пръсна Силва на парчета по цялата предна морава. Щяха да останат доказателства. И освен това, ако си покажех главата навън от дворнста врата, той можеше да стреля пръв!

Не можех да се свивам от страх в стаята си цели дни наред. Трябваше да оправя тая работа.

Седнах и взех лист хартия и химикал. Започнах да записвам всичко, което знаех за Гунсалмо Силва. Това е нещо като последна сламка. От него може да се роди шедьовър.

Първото нещо, което ми хрумна, бе, че не трябва да плащам на Тавилотврат никакви комисионни. Това беше на добрата страна на везните.

Другото беше, че Гунсалмо Силва седи на моравата отпред. То не беше на добрата страна на везните.

Какво всъщност знаех за този гангстер? Работил като телохранител на Свети Джо Корлеоне, но е и този, който е натиснал спусъка при опушкването му. Имал е някаква маловажна информация за служителите на заплата при Мафията, която разпитващият го от Спитеос беше извлякъл от него. Аха. И Нюхът му не е бил особено добър: извикал е американския консул.

Имаше обаче и още нещо. То ми убягваше. Изведнъж загрях. Сега той е хипнообучен в техниките На Апарата! Завършил е това училище! Брей! Той Беше смъртно опасен!

Напсувах Боуч, че бе отложил напечатването на заповедта за екзекуцията му.

Остави нещата в ръцете на Боуч и всичко ще се обърка. Да, ама за Боуч щяха да се погрижат.

Това беше всичко, за което се сетих. Крачех. Вървях напред-назад. Нямаше много място и си пуках пищялките. Хипнообучение! Това е! Знаех си, че ще стигна до нещо изпипано! Точно там, в онази стая, имаше шестнайсет хипношлема. Ако мога да накарам някой пазач да му изстреля една паралитична стреличка от разстояние, ще мога да му нахлузя един шлем и ца му изтрия наученото.

Я да видим сега. Какво знаех за хипнозата? Всъщност никога не я бях разучавал кой знае колко. Исках да съм много сигурен в онова, което върша.

Извадих учебниците си по земна психология. Потърсих темата. Психолозите на Земята използват Хипнозата през цялото време. Те са познавачите.

В учебника пишеше, че хипнозата била известна на повечето примитивни племена и че в древни времена била използвана от шаманите, което доказвало, Че религията не върши работа — психолозите не обичат религията, защото тя е заплаха за техния бизнес. Но хипнозата, продължаваше текстът, била от голяма полза за психолозите. Човек можел да я използва, за да прелъстява момичета. Тъй като това било най-важното й приложение, мислите ми се насочиха в друга посока. Това откри нови перспективи.