Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 94
Л. Рон Хабърд
Ту-ту изведнъж изписка!
Чудовището изпсува и му заповяда да не мърда.
Отвратено свих устни, като чух как Ту-ту започва да стене от удоволствие.
Приспивната песен пак започна. Продължаваше И продължаваше. Последва експлозивна псувня от чудовището. Ту-ту крещеше в екстаз.
След това чух звучна целувка!
— О! — чу се гласът на Ту-ту на волтариански. — Толкова си по-добър от Ендоу!
Моментално изключих камерата.
Отворих вратата.
Ту-ту седеше, обгърнал ръце около едрата свиня. Изглеждаше като зашеметен.
— Какво ме накара да кажа това? — каза той. — Не е вярно. Не си по-добър от Ендоу!
Тънко се усмихнах. Беше го казал, защото така му бях заповядал но хипношлема.
— Времето изтече — казах аз.
— Какъв език говори този? — попита Фатима.
— Бебешки — казах аз.
— О, така ли. А мен никой ли няма да ме оправи?
Изкарах я от там. Дадох на шофьора хиляда лири да си ги разделят. Върнах се в стаята.
Мъжагата пак бе започнал да опипва с лапи Ту ту, който нямаше нищо против. Ритнах ги и ги разделих. Мразя хомосексуалистите.
С помощта на „Колт Кобра“-та ги накарах да си облекат дрехите и да си сложат превръзките на очите. Върнах ги в хангара и га закарах пред килиите.
— Добре ли мина? — попита офицерът.
— Чудесно — казах аз.
Вкарахме Ту-ту обратно в килията. Казах на мъжагата:
— Можеш да си вървиш. Свободен си.
— Не може ли да ми дадат още деветдесет дена с него в килията? — подметна той, като минаваше край нас.
Накарах капитана от стражата да го изведе до бараките. Сложих Ту-ту на пейката. Още беше замаян.
— Е, позабавлява се — казах му.
— Да, да — каза той и завъртя очи.
— Но ще трябва да си платиш.
Той застана нащрек.
— Нали каза, че е награда?
— Наградата беше жената. Не си си платил за мъжа. Слушай сега.
Извадих три предмета от джоба си, от ежедневния комплект на Апарата.
— Често поднасяш сутрин на офицерите главотръс и кексчета. В дланта ми има три капсули. Във исяка има концентриран молекулярен прах. Ядрото на молекулата се състои от смъртоносна отрова.
Той затрепери и очите му се разшириха от ужас. Психологията има право. Каквото и да им кажеш след полов акт, има хипнотичен ефект.
— Тази отровна молекула — продължих, — е затворена в медна молекула, която е като щит около нея. Медната молекула е затворена в молекула захар. Като попадне в стомаха, трябват два часа, за да може стомашната течност да разяде медта. И после човекът умира. Ясно ли е?
Беше му ясно. Но напук на мен припадна. В килията имаше кана с вода. Плиснах му лицето и го свестих.
Той простена:
— Дай ми ги. Искаш да ми заповядаш да направя нещо ужасно. Ще ги погълна и трите наведнъж!
— Не — търпеливо казах аз. — Отровата предизвиква много болезнена смърт. Химиците на Апарата са работили години наред, за да изобретят нещо толкова болезнено. Така че ти никога не би оцелял, ако ги погълнеш.
