Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 91

Смущението бе изчезнало и Хелър беше в апартамента. Обикновено намалявах звука на нулата, когато не бях в стаята. Увеличих го.

Освен Хелър в апартамента бяха Вантаджо, Бум бум и Изи. Сигурно там беше някъде преди вечеря.

Вантаджо имаше на коленете си голям атлас. Беше го отворил на картатата на света. Отначало просто си помислих, че е препуснал с коня на своето хоби — политологията.

— … значи това представлява „демократическия процес“: политиците дават на народа неща, които не притежават, за да ги избере народа. Схващаш ли, малкия?

Хелър кимна. Бум-бум каза, че му се иска да има малко скоч.

— А комунизъм — продължи Вантаджо, — има там, където на хората им е забранено да притежават каквото и да било, за да могат комунистите да заграбят исичко за себе си. Това са съществените разлики между демокрацията и комунизма. Ясно ли е?

Хелър каза:

— Да. Политологията е чудесна наука.

— Точно така — съгласи се Вантаджо. — Политиката представлява преди всичко грабене, а политологията ти дава възможност да грабиш преди другите.

Изи ги погледна извинително.

— Имате ли нещо против да се върнем към Главния план?

Застанах нащрек. Макар да бях много замаян, ясно ми беше, че за Главния план трябва да знам колкото се може повече. Преди го бях пропуснал.

— Колко от тези страни зависят от мнението на гласоподавателите?

Вантаджо взе атласа и го обърна към тях. Посочи:

— Нека най-напред вземем Англия…

Пак смущението! Някакъв „бибип“ дипломат си изживяваше младостта под горещото изкуствено слънце върху изкуствената трева. Надявах се да му влезе пясък в косата!

Намалих звука и тъкмо се готвех да хвърля едно деяло върху екрана, когато значимостта на чутото е удари като с чук. Разбирате, че бях в състояние на нервна превъзбуда. Бях в ръцете на Боуч, което беше достатъчно лошо, но мислех, че ме грози и опасността да бъда екзекутиран от Императора. Човек би помислил, че тези две заплахи са достатъчни за една нощ. Но ето че изведнъж осъзнах — има и още една! Хелър може да се докопа до мен!

Те всъщност се бяха събрали в апартамента, за да заговорничат. Хелър учеше политология, за което можеше да има само една причина. Ако ще превземат всяка държава в света — а Вантаджо ясно заяви, че се готвят да вземат Англия — Хелър ще може да командва обединените военни сили на планетата и понеже вече знаеше, че се опитвам да го убия, ще ги използва с една единствена цел — да ме хванат!

Това преобърна всичките ми представи за поло жението. Реших.

Събудих Карагьоз. Каза ми, че товарният „Форд“ вече е в движение.

Треперех прекалено силно, за да карам. Качих го в колата, без да обръщам внимание на молбата му да си сложи поне панталон и обувки, и го накарах да ме закара в болницата.

Сред инвентара там бях видял един хипношлем. Бях направил запитване до „Занко“ за всички нови разработки и изглежда този шлем бе една от тях.

В болницата минах точно край възрастната жена на регистрацията, която спеше. Шумно се отправих към спалнята на Прахд.

Не е било достатъчно шумно. Той беше в леглото със сестра Билдирджин. С преплетени ръце.