Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 89
Л. Рон Хабърд
Ту-ту! О, небеса, никога ли няма да се свършат тези неприятни задължения!
— Добре — нетърпеливо казах. — Ще ида да го разпитам сега.
Излязох. Нямах кола, затова тръгнах пеша и хладната вечер към бараките на археологическите работници. Обадих се на дежурния офицер и влязох ме в хангара.
Пред килията офицерът от стражата попита:
— Искаш ли да остана? Доведоха го във вериги. Сигурно е доста буен.
Реших по възможност да се покажа силен и твърд.
— Мога да се оправя с него — казах. — Въоръжен съм.
Офицерът отключи вратата на килията и се отдалечи.
Включих осветителните платки на килията. Ту-ту се събуди, видя ме и започна да реве. Видът му не приличаше на нищо.
— Шест ужасни седмици в ужасен кораб с ужасен екипаж, всеки се мъчеше да се добере до мен — каза той. — А сега и ти!
Сълзите се стичаха по хубавото му лице.
Ударих му шамар. Мразя хомосексуалисти. От тях ми се обръщат червата. Самата мисъл мъж да прави любов с мъж ме кара да позеленея!
— Имам две пощенски картички — казах аз. — Една за теб и една за Одур. Ако не ги пуснете при пристигане, майките ви автоматично загиват.
Сълзите станаха реки.
— Така че, ако искаш тези картички да продължават по магическата поща — казах аз, — ще престанеш да хленчиш и ще кажеш всичко — ясно и разбираемо.
Помоли ме за разрешение да иде до тоалетна.
В килиите няма много лично пространство. Накара ме да се обърна с гръб.
Най-сетне се успокои и седна на каменната пейка което значеше, че издаваше дълги, покъртителни хлинания.
Сега, като се поуспокои, аз казах:
— Искам да знам всичко, което е казал и направил лорд Ендоу откак тръгнах. Започни да ми разказваш!
— Успях да пристигна там едва на десетия ден, откак ти замина — проплака той.
— Никакви оправдания. Започвай!
— Още като ме видя, той каза: „О, окъпи мой!“ И после: „Панталонът ти изглежда малко тесен. Ела в банята ми, за да мога…“
— Не, не, не! — разгневих се. Мразя педита. Мъж да се люби с мъж, направо настръхвам! — Искам да ми кажеш съществените неща! Важната информация!
— О. Важните неща. Каза, че съм много по-красив от неговия ординарец и незабавно го върна обратно във Флота. И че аз наистина съм прекрасен! Една нощ Ендоу каза, че…
— Ту-ту — казах аз с възможно най-смразяващ Глас. — Искам политическа информация. Политическа, не хомосексуална!
Пак започна да плаче и аз трябваше да му ударя шамар.
Най-сетне, притиснал гърдите му с коляно и приковал го към каменната пейка, със зашеметяващ пистолет опрян на гърлото му, аз го принудих да говори това, което ми трябваше.
Изглежда, че Ломбар, чрез Ендоу, вече е успял да пристрасти няколко от Великия съвет към метедрин и морфин — „лекарство против ревматизма“. Всички лекари в Дворцовия град пробутвали наркотици и успехът бил очакван скоро.
С още няколко шамара получих още информация. Ломбар чул за така наречения „Акт на Харисън“, одобрен от Щатския Конгрес през 1914 година по земно време, отнасящ се за регулиране на наркотиците и оказвал натиск на Великия Конгрес да го гласува, така че всеки, с изключение на Ломбар, който разпространява наркотици и нарушава неговия монопол, веднага да попада в затвора. Отглеждането на макове на коя да е планета от Волтарианската конфедерация ще се наказва с конфискация на земята, на маковете, с тежки глоби и доживотен затвор. Синтетичното производство на „шпора“ или какъвто и да било друг наркотик ще носи смъртно наказание. Ще има само едно разрешително за всякакви видове наркотици, и то ще бъде на Ломбар.