Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 9
Л. Рон Хабърд
— Ще дойда — каза Хелър.
Продължи да преглежда обявите и съобщенията. Най-накрая намери едно наскоро залепено:
Удоволствие от природата
Заниманията на групата до края на семестъра ще се водят от господин Удлис.
Изменения в програмата няма.
Значи това е търсил. Отиде в една телефонна кабина и толкова бързо прелисти указателя, че нищо не разбрах. След това тръгна към подлеза на метрото.
Пак кръшка!
Качи се на един влак и с рев се понесе към центъра на града. Много скоро с потракване се насочи към асансьора на голяма сграда. Хрумна ми, че е обул друг чифт шпайкове! Огледалото на асансьора показа, че е с тенис екип и с неизменната си червена бейзболна шапка. А бях забелязал, че шапката за него е нещо като част от работна униформа. Спря пред врата с надпис „Геологически проучвания“ и „Правителство на Съединените Щати“. Влезе.
Зад бюрото седеше служител.
— Търся златни мини — каза Хелър.
— Всички търсим — каза служителят.
— Проучвам златните мини по крайбрежието на Ню Инглънд — каза Хелър.
— О, по дяволите, сигурно си почитател на стария капитан Дъган — каза служителят. — Капитане! — той посочи с ръка. — Иди ей там и го събуди. Ще ти мели на главата часове наред.
Хелър влезе. Един възрастен човек подреждаше карти. Хелър му каза какво търси.
— Аха — каза старецът. — На времето написах книга за колониалните рудни находища. Така и никой не я прочете. Издателят ми изпрати една сметка. Седни.
Капитан Дъган, като държавен служител, имаше много свободно време и започна да разказва на Хелър историята на своя живот. Бил изследовател, но го пенсионирали по възраст и продължил да работи тук. Хелър чу куп истории за Седемте града на Чибола, за изгубените мини и битките с индианците, след това излязоха и Хелър го покани на обяд, по време на който му бе разказано най-подробно за Аляска, Клондайк и четирдесет и девета година. Освен че разказите бяха за злато, което винаги буди интерес, не виждах какво можеше да се научи от тях. Но Хелър седеше и слушаше със зяпнала уста.
Цели три часа плюс обяд и доникъде не бяха стигнали!
Най-накрая капитан Дъган се умори да разказва и премина по същество.
— Ето какво търсиш, млади човече — каза той и започна да се бори с едно голямо чекмедже. — Това са копия на карти, които се намират в националните архиви във Вашингтон.
Копията не бяха добри, а оригиналите навярно са били толкова стари и оцапани, че сигурно и те не се четяха.
Капитан Дъган разгърна няколко.
— Това са колониални проучвания. Виждаш ли тук? Тази горната е правена от самия Джордж Вашингтон. Мащабът не е много достоверен, защото първите компании за карти са се опитвали да убедят краля, че има по-малко, отколкото му се е искало, по все пак се разбира.
Хелър ги разглеждаше с око-микроскоп. Откри една с надпис „Кънектикът“.
— Ей — внезапно каза той, — тук има един поток, който се казва „Златна мина“! Влива се в Атлантическия. Ето тук — само на двайсет-трийсет мили североизточно от тук!
— Така е — каза капитанът. — Трябва да е някакво местно име.