Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 8

Хелър бе натрупал цял куп книги. Бяха с една и съща подвързия, красиво оформени. Заглавието беше „Пътешествията на Хаклуйт“, а с по-ситни, ед-новремешни букви, пишеше: „По-значими навигационни плавания, пътешествия и открития на английската нация. 1589“. Хелър се зае да ги погълне с много по-голяма скорост от обикновено, сякаш търсеше нещо определено. Ту прелистваше бързо, ту поспираше.

Спрях кадъра, за да видя какво привлича вниманието му. Странни неща. Едва ли е възможно да имат връзка със заниманията му в колежа. „… и така понесохме загуба от петнайсет души, които се бяха приближили до брега и слязоха на сушата.“ И още: „… местните изневиделица ни нападнаха и изгубихме боцмана…“ Неща от този род.

Бум-бум се наведе към Хелър и прошепна:

— Преди малко ме попита какво чета. Добре де, а ти какво четеш?

— Чета, че всеки, който се опитва да се приземи тук, бива нападан от местните — каза Хелър.

— Така е — каза Бум-бум и се върна към комиксите.

Но Хелър май се заинтересува от нещо друго. Пак спрях кадъра, за да видя какво е. „… и местните казаха, че златните им огърлици идвали от някаква мина на три левга навътре в гората…“ И още: „… в планините на този нос казваха, че имало огромни купища руди…“ И „… та ние поехме нагоре но реката и там намерихме моряка от друг кораб, който мислехме за изяден и се зарадвахме да го намерим, но той не искаше да си тръгне, преди да изкопае златната мина, която била нагоре по реката…“

Бяха описани страшно много различни „пътешествия“ до Северна Америка и Хелър четеше, ли четеше разни неща за хора, които са умрели толкова отдавна, че и костите им са изгнили. Но той редовно върши смахнати неща. Не можеш да предвидиш какъв ще е следващия му ход. Непредсказуем е. Но трябваше да опитам. Собственият ми живот можеше да зависи от това дали ще успея да предугадя какво ще направи. Чудех се дали не смята да практикува канибализъм. Или може би крои планове да отвлече от болницата мис Симънс, преподавателката му по Удоволствие от природата и негова пречка номер едно, и да я пусне да плава в малка лодка. Най-накрая Хелър каза:

— Ще стоиш ли на пост?

Бум-бум кимна.

— Ще ида на разузнаване. Връщам се след няколко часа.

Хелър си върна книгите.

Излезе и отиде при информационното табло. Търсеше нещо. Един студент залепи обява:

— Какво е „НЛО“? — попита Хелър.

— Неидентифицирани летящи обекти — каза студентът. — Летящи чинии. Извънземни.

— И протестирате срещу тях? — попита Хелър, застанал нащрек.

— Не, не. Протестираме срещу това, че правителството държи това в тайна.

— Ти виждал ли си ги? — попита Хелър.

— До този момент са били забелязани трийсет хиляди НЛО — отвърна стдентът.

— Трябва да внимават повече — каза Хелър.

— Ти си „бибипски“ прав, така е — каза студентът. — Ако правителството не престане да крие информацията, ще организираме протестна демонстрация. Не ни пука от специалните полицейски части. Най-добре ела на събранието. След три седмици е. Долу институциите!