Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 78

Намерих една униформена туника, но панталон — не. Когато след малко намерих панталон, бях забутал някъде туниката. Намерих си шапката под леглото, но никъде не открих медальона с моя ранг.

През стаята ми сякаш бе минал ураган. Но успях да събера на едно място панталон, туника, ботуши и шапка. Може би той няма да забележи, че медальонът липсва.

Чух таксито. Отидох в спалнята. Шофьорът се втурна и ми тръсна една бутилка. Беше фалшиво. Арабско.

— Това уиски не е хубаво — казах аз.

— И ситуацията не е хубава — каза той.

Ще трябва да свърши работа. Изпратих шофьора от стаята с шепа лири.

Втурнах се по тунела между тайния офис и хангара. „Бликсо“ още не бе заел позиция. Зачаках.

Най-накрая успяха да поберат нищожните му двеста и петдесет фута височина в единия край на площадката за кацане и закараха прекалено висока стълба до въздушния шлюз. Смениха стълбата. И тази не стана. Космонавтите от „Бликсо“ спуснаха собствена подвижна стълба. Качих се на борда.

Капитан Болц беше в кабината си и се преобличаше в цивилен костюм, който не му беше съвсем по мярка. Готвеше се да излезе в града. Закопчаваше износената си риза, която скриваше косматата гръд. Подадох му уискито. Той заряза копчетата. Стисна със зъби капачката и я разкъса. Отпи голяма, голяма глътка. Потръпна и леко се замая.

— Боже! — доволно каза той. — Боже, много е добро.

Отпи още една гътка. Каза:

— Е, Грис, как си ти?

Бръкнах в джоба и извадих ключа към склада, в който бях заключил златото.

— Пътниците ти пристигнаха в страхотна форма. Някакъв си Гунсалмо Силва беше потънал в дълбок сън, така че изобщо не го чухме. А Прахд Битълстифендър през цялото време не излезе от кабината си, учеше като откачен. Онзи малък „бибипец“ — как му беше името — Ту-ту? — трябваше да го вържа с вериги. Не заради него, а заради екипажа — всички се опитваха да го вкарат в леглото си. Иначе всичко е наред. Сложи един печат на няколко документа и всички пътници са твои, включително и товара.

Веднага извадих личната си платка и започнах да подпечатвам. След малко ръката ми взе да се уморя на, затова погледнах какво подпечатвам. Втората половина документи бяха празни бланки за внос, за да може Болц да си вкара контрабанда на Волтар как вото поиска. Подпечатах ги.

Ухили се.

— Как само се разбираме — каза той. — А сега, ако разрешиш, хората ми да започнат да разтоварват. Пийни малко уиски. Не? Тогава тръгвам и бог да е на помощ на Турция. — Излезе.

Трябва доста да е навикал екипажа, защото почнаха без никакви протести. Отключихме.

Ето го — красиви чудни сандъци! Осемнайсет с десетфунтови кюлчета злато. Това правеше девет хиляди унции. Златото в момента вървеше по седемстотин долара на унция. Значи сега пред очите ми имаше злато за шест милиона и триста хиляди долара! В крайна сметка, престъпленията излизат изгодно.