Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 66
Л. Рон Хабърд
Но в тези планове имаше една грешка. И тя седеше някъде долу и ни чакаше да изпрати доклад. Ако този доклад ми даваше кодовата пластина…
Сигурно съм задрямал. Капитан Стаб ме разтърси за рамото.
— Не мисля, че е безопасно да се приземим.
Излязох от кабината и го придружих до предната палуба. Посочи към екраните. Всичко беше включено. Даже металните лещи, които покриваха визьорите с диаметър колкото око, бяха отворени. Пиратите не рискуват.
Бяхме на двеста мили над земята. Беше седем вечерта, но нямаше луна и беше съвсем тъмно.
Ню Йорк беше на около трийсет мили южно от нас, огромен океан от светлини. Виждаха се кацащи и излитащи самолети от летище „Ла Гардия“ и още по-далеч, от международно летище „Джон Ф. Кенеди“. Самолетите приличаха на светулки. Небостъргачите на Манхатън ясно се очертаваха. Ето и Емпайър Стейт Билдинг! Изи сигурно работеше! Ето и ООН. Някоя от съседните високи сгради беше „Грейшъс Палмз“, където също сигурно работеха.
На североизток, пръснати като малки ярки точици върху кадифе, бяха Бриджпорт, Данбъри, Ню Хейвън и още по-нататък — Хартфорд. Беше кристално ясна нощ.
Точно под нас беше черно като в рог, дупка в светлината.
От таблото пищеше един от приемниците. От графиката му се виждаше, че сигналът идва точно отдолу.
Погледнах Стаб. За мен нямаше нищо обезпокоително. Но той беше опитен пират и знаеше да надушва опасността.
— Гледай — каза той и врътна регулатор, за да пренастрои един от екраните в различен диапазон на спектъра. Натисна бутон и образът се уголеми.
Край пътя бе спряла полицейска кола. Шосето бетонно на изток от нашата посока.
— Капан — каза Стаб.
Изсмях се.
— Те постоянно висят там — казах аз. — Това са хора на шерифа. Заместник-шерифи. Дебнат превишители на скоростта, не нас.
— Сигурен ли си?
— Ако долу е онзи имперски офицер, той навярно ги е накарал да не виждат нищо. Но те и без това няма да видят нищо, понеже ние няма да пускаме пара лизиращия лъч. Казват се Джордж и Ралф.
— По дяволите! — възкликна Стаб. — Откъде знаеш?
— Можем спокойно да се приземим. Няма да за бележат нищо.
— На вашите заповеди — каза Стаб, изразяват обичайния флотски полу-протест.
Понесохме се надолу.
Засякохме радара на подводната база на Ню Хейвън. Само че те нямаше да ни засекат.
Пилотът спря влекача на сто фута над земята в хоризонтално положение. Сканира земята на един 01 екраните.
— Няма ни една остра скала — каза той.
Приземихме се на мястото.
Вторият инженер се изстреля като стрела през въздушния люк. Сканира зоната отдолу за живи същества.
Червена точка.
Беше Хелър!
Приближи се с равномерна походка. Даже не беше дегизиран. Носеше работнически комбинезон, тъмносин. Не си бе сложил бейзболната шапка, даже не беше с онези смъртоносни шпайкове!
Видях, че не е въоръжен. Глупакът си мислеше, че е сред приятели. Посрещнах го на изхода.
Той кимна на мен и на Стаб. Слезе насолу през коридорчето и коленичи. Отключи подовите плочи и хранилището.
— Ако наредиш на екипажа да ми помогне, ще преместим тези неща отвътре. На края на гората чакат две колички.