Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 30
Л. Рон Хабърд
Бръкнах в джоба и извадих една монета. Дадох му я. Той я погледна подозрително.
Бръкнах в джоба и му дадох банкнота от десет лири. Той я взе и я погледна с удивление.
Бръкнах в джоба и му дадох банкнота от сто лири, почти цял щатски долар.
— Кажи на Утанч, като я видиш — казах му аз, — че слънцето и луната бледнеят в сравнение с нея.
Той не разбра смисъла. Тръгна, повтаряйки си наум изречението, за да не го забрави. Но изведнъж се върна.
— Султан бей — каза той, — можем ли да ядем от гроздето?
Усмихнах се с благоволение.
— Разбира се.
Малко по-късно се чу ревът на приближаваща кола. Станах и погледнах към портата.
Един автомобил мина с голяма скорост през вратите, заби спирачки и закова със свистене на гумите точно на мястото за паркиране.
Беше бяло спортно БМВ. Тип седан с нисък профил и голям багажник. От вътрешната страна на предното стъкло и прозорците беше залепено непрозрачно фолио. Не можеше да се види кой е вътре.
Утанч слезе от шофьорското място. Носеше бяло наметало с островърха качулка, върху лицето й беше спуснат воал. Виждаха се само гарвановочерните й очи, но и те бяха засенчени от качулката.
Със сдържана грация тя влезе в двора, и тъкмо когато се канех да я спра, бързо мина покрай мен със сведени очи и влезе в стаята си.
Обхвана ме тревога — с какво я бях обидил?
Карагьоз слезе от колата. Държеше някакви пакети. Едно от малките момчета ги грабна и хукна към стаята на Утанч. Вратата се трясна след него.
Приближих се до Карагьоз със свито сърце.
— Наред ли е колата?
— Да, много е добре. Бяха я приготвили за някакъв богат държавен служител, но срещу скромна сума ни я изпратиха веднага тази сутрин, още щом им предадох бележката ти. Върви страхотно. Само че е „бибипски“ бърза.
— На нея хареса ли й?
— Да, да! Просто се влюби в нея.
— А кога ще вземе шофьорска книжка и всичко останало?
— О, взехме книжката. Само й показах няколкото неща, които продавачът ми показа, а после я научих как да върти кормилото и т.н. За около десет минути беше готова.
Изпитващият каза, че била най-добрият шофьор, когото срещал от известно време насам. Странно.
— Е, да, един специалист по водене на камили би трябвало да няма никакви проблеми, когато се учи да кара спортна кола със скоростен лост — казах аз.
— Вярно е — кимна Карагьоз.
— Тогава защо е разстроена? — учудих се аз.
Той помисли и каза:
— В магазина за касетки тя искаше да купи нещо на Чайковски, композитор — някаква си „Увертюра от 1812“. Каза, че искала тази с истинските оръдейни гърмежи. Нямаха никаква — трябвало да поръчат от Истанбул. Но тя не изглеждаше разстроена. Отвърна, че ще купи „Битълс“, а останалото след като го поръчат.
Замисли се за момент и продължи:
— А, да, каза, че високите честоти на дека, който се опитаха да й продадат, липсвали и ако искали да я спечелят като редовен клиент, трябвало да й предложат по-прилична хай-фай техника. Но тя изобщо не се ядоса. Даже беше в добро настроение. Много е стеснителна и на никого не може да се скара. По акцента й личи, че е израснала сред дивите номади в Русия. Тя е най-възпитаният и мил човек, когото съм срещал. С изключение, разбира се, на моментите, когато седне зад волана на тази кола!