Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 29

— Не, не — прошепна тя. — Няма нужда аз да се събличам. Много съм срамежлива. Това е твоята нощ и удоволствието е твое.

Целуна ме но устата!

Почувствах, че ще припадна от удоволствие!

Езикът й разтвори устните ми и потърси най-вътрешните кътчета на устата.

Тя засмука тръпнещия ми език, устните й се плъзгаха по него и зъбите й нежно го хапеха.

Зави ми се свят от удоволствие. Ръцете й ме галеха, докосваха места, които не подозирах, че могат да крият такава наслада. Започнах да дишам тежко.

Тя галеше гърдите ми.

— Скъпи, скъпи — шепнеше. После каза: — Устата е всичко.

Целуна ме по шията, целуна ме но гърдите. Целуна ме но бедрата.

Изведнъж целият този мрак около мен се превърна във водовъртеж, който ме засмука навътре, сякаш ме теглеше право надолу, обезсилен от чувствената наслада. Носех се, изпълнен от щастие, сред звездите.

Сякаш бяла светкавица нроряза цялата вселена.

Лежах напълно замаян. Никога преди не се бях чувствал така. В непрогледния мрак на стаята кръжаха светлинни.

Сърцето ми биеше толкова силно, че гърдите ми щяха да се пръснат.

Тихо лежахме в кадифения мрак. Усещах как се отпуска след възбудата.

Мина известно време.

Ръцете й върху бузите ми. Милваха ги.

— Беше много хубаво — пошепна тя.

Бавно, с една ръка, понечих да докосна гърдите й. Тя нежно я отблъсна.

— Това е само за теб — каза тя. — Устата е всичко. — Целуна ме. — Всичко — повтори тя. Целуна ме по-страстно. — Устата е ВСИЧКО — простена тя. — О, скъпи, не прави нищо. Това е само за теб. Просто се отпусни и се наслаждавай.

Езикът й докосваше устните ми, след това тя ги взе в уста и продължи да ги притиска. А после устата, езикът и ръцете отново намериха хиляди тайни места по тялото ми.

Отново се възбудих. Ръцете й внезапно се вплетоха в косата ми. Тя страстно обхвана главата ми.

Чувствах очите й като черни въглени, които ме гледаха в тъмното.

— О, скъпи, — каза тя, давеща се в страст. — Устата е ВСИЧКО.

Целуна ме. Отдръпна се.

— До утрото има още много време.

И устата й пак започна своето пътешествие по тялото ми, което завърши във върховен екстаз. Струваше ми се, че никога преди не бях нравил секс, не и като този! Това надхвърляше всичко, за което си бях мечтал или представял. Нищо, абсолютно нищо на небето и на земята не бе ме карало да се чувствам така!

Глава осма

Като се събудих, бе късен следобед.

Взех си душ — нещо ново за мен. Облякох чисти дрехи. Нещо ново за мен. Усмихнах се на Мелахат. Нещо ново за мен. Тя помагаше на сервитьора да ми поднесат закуската.

Целият свят миришеше хубаво, грееше. Нещо много ново за мен.

— Къде е моята любима Утанч? — попитах.

Мелахат каза:

— Като докараха колата, отиде с Карагьоз да си извади шофьорска книжка.

Естествено, нямаше да е никакъв проблем. Бях й дал свидетелство за раждане и документи на умряло бебе, без издаден смъртен акт, което сега щеше да е на нейните години. Но Карагьоз трябваше доста да я учи, преди да вземе шофьорския изпит.

Излязох в прохладния двор и се отпуснах на един стол. Едно от момчетата изхвръкна от стаята на Утанч, гол-голеничък, профуча и изчезна. Върна се, обут в панталон, и се опита да се промъкне незабелязано край мен. Но разстоянието беше много малко. Аз протегнах ръка, разроших косата му и му се усмихнах. Той зяпна насреща ми.