Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 26

— Имаш го — казах аз с господарски маниер.

Тя започна да си тананика бавно и унесено. Взе сабята и леко заудря по острието в такт с мелодията, отначало отдясно, после отляво. Тялото й започна да се движи по ритъма на сабята.

Изглеждаше така, сякаш сабята я води, тегли я малко по малко да се изправи на крака, местейки се непрекъснато от ляво на дясно. Очите й неотлъчно следваха сабята.

Стъпалата й започнаха да се местят, стъпка наляво, стъпка надясно.

Жълто-оранжевите проблясъци играеха по сабята и падаха на вълни по тялото й.

Започна да размахва сабята в танца. Свистенето й се сливаше с мелодията, която тананикаше.

След това сабята започна да се върти. Ужасих се, че ще се посече!

А след това, хванала с една ръка дръжката, а с другата върха на сабята, тя започна да я прескача, напред, назад, в ритъм! При това с невероятна грация!

Внезапно пусна с ръка края й и започна да се върти. Обтегна ръката със сабята. Превърна се в един вихър от злато.

Подскочи във въздуха и стъпи на земята.

Сабята полетя нагоре!

Бях сигурен, че ще я прониже!

Острието проряза воала й!

Двете половини паднаха. Откри се лицето й. Изглеждаше така, сякаш хипнотизира сабята. Главата й тръгна да се извива назад. Хълбоците й се раздвижиха. Коремните й мускули започнаха да се свиват.

Сабята изглеждаше така, сякаш подскача нагоре и надолу.

Мелодията, която си тананикаше, започна да прилича на стенание.

Хълбоците й се извиваха все повече и повече. Моето собствено тяло се движеше в ритъм с нейното. Не можех да го владея. Не се и опитвах!

Изведнъж тя преметна сабята.

Заби я в пода!

Тя затрептя!

Седна зад нея.

Очите й се преместиха от сабята върху мен и аз бях почти изпепелен от страстта в тях.

Тя диво сграбчи лютнята. Но след това покъртително въздъхна.

Изсвири акорд, пълен с неописуем копнеж. Запя:

„Нека пия от теб. Нека пия с очи дръзката мъжка хубост на твоите нозе! Нека пия с дъха си твоя груб мъжки мирис! Нека пия суетните си вкуса на твоята мъжка плът. Нека пия и пия и пия преди от жажда да умра от копнеж по теб! Нека пия, нека пия, о, Аллах, нека пия, преди да умра от любов и ЖАЖДА!“

Не можех да понеса това ридание.

— Утанч! — извиках аз.

Магията се разпръсна! Тя захвърли лютнята. Побягна от стаята.

Макар че бях много бърз, вратата бе заключена и залостена с решетките преди да успея да я стигна.

Часове седях отпред. Не можех да спра треперенето си. Отидох в кабинета си и написах поръчка за телефон с пряка линия, невнисан в указателя. Пъхнах поръчката под вратата й, но крайчецът остана да стърчи.

На следващия ден осъзнах, че се разболявам физически. Цялото тяло ме болеше. Всичко ми беше някак размазано. Просто се носех наоколо, спирах се тук-таме и се взирах, без да виждам това, което гледам.

Помислих си, че всичко това не е на добро. Няма да бъда във форма, ако все пак се случи нещо, което да доведе Утанч в леглото ми. Макар че почти не близвах алкохол, реших, че малко скоч няма да ми подейства зле. Държах една бутилка за капитана на „Бликсо“ и смятах да му я дам, като пристигне. Отидох да я измъкна от шкафа.