Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 193

Чувствах се много сам в един твърде жесток свят. Ако Ломбар усетеше и полъх от славата на Хелър и възможния му успех, с мен беше свършено. Разбира се, това си имаше предимството, че ако стигне до Тарс Роук, Великият съвет така щеше да се зарадва, че щяха съвсем да забравят за предсрочното нахлуване и аз нямаше да бъда избит заедно с всички други на Земята. Всичко някак зависеше от начина, по който го погледнеш.

Но тогава се случи нещо, което ме извади от вцепенението ми.

Хелър беше на пистата в Сприйпорт. Той все още не беше инсталирал карбуратора на Кадилака. Продължаваше да използва високооктанов бензин. На пистата беше поставена допълнителна охрана и никой не можеше да ирипари през портала, дори и печата, с изключение, разбира се, на съботните вечери, когато имаше състезания.

Точно затова се заинтересувах, когато видях, че някой се приближава към ремонтен канал 13. Обикновено мястото беше безлюдно. Новопристигналият беше доста пълничък, много небрежно облечен, със стисната между пожълтелите зъби пура.

На пистата Хелър носеше напълно затворен състезателен шлем с тъмен пластмасов екран, вероятно нещо като маскировка. Човек не мажеше да го обвинява. Той проверяваше гумите си след няколко обиколки по овалната писта.

— Уистър? — попита новопристигналият. Той не получи отговор, но подаде пълничката си ръка. — Аз съм Стампи. Собственик съм на пистата.

— Радвам се да се запознаем — каза Хелър, докато се ръкуваше.

— Дойдох, за да ви кажа, че затваряме пистата. Сезонът свърши. Веригата се придвижва на юг.

— Съжалявам — каза Хелър. — Надявах се да я използвам, за да изпробвам дълготрайността на енергията. Мисля, че я наричате издръжливост. Просто за своя собствена информация.

— О, по дяволите, не, Уистър. Не е затворена за вас. Но не затова ми е думата. Преди известно време ми позвъни президентът на Асоциацията и каза, че някой му е предложил идеята да организираме и едно друго събитие. Ти какво имаше намерение да нравиш?

— Исках да доведа инспектори от Американската асоциация на автомобилистите да запечатат капака на двигателя и така да карам сто часа, без да зареждам. Обиколка след обиколка.

— Охо! Новото гориво!

— Не е точно гориво. Работата е в карбуратора.

— Карбуратор, гориво — какво значение има? Състезания по издръжливост, а? Е, Уистър, ти вдиша доста шум в печата и президентът на Асоциацията каза, че ако се съгласиш, бихме могли да организираме нещо. Нали знаеш — билети, телевизия. Може да докара милиони долари. Телевизионните компании ще си платят, а цената ще бъде висока. Можем да измислим и някоя наградка за теб. Четвърт милион, да речем? Ако счупиш някои рекорди.

— Е, няма да бъде много вълнуващо — каза Хелър, — просто една кола, която обикаля и обикаля.