Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 191

Не напразно колегите му го бяха нарекли Дж. Чуруликащото Куку. Беше луд като белочела водна Кокошка! Щеше да направи така, че за Гениалното хлапе да се заговори във всяко домакинство!

Хелър беше в офиса си в Емпайър Стейт Билдинг. Намери Изи.

Изи каза:

— Намерили са ти дубльор. Видях го по телевизията.

— Почакай — каза Хелър. — Това е фалшификация! Трябва да си намеря адвокат и да спра всичко това.

— Нямаме десет милиона долара — каза Изи. — Толкова би била таксата на адвоката. Освен това би отнело години. Донесох ти билет за Бразилия. Има един неизследван район нагоре по Амазонка. Там има само мравки-войници, които ядат всичко. Ще бъдеш на много по-сигурно място.

— Още не са направили нищо опасно — каза Хелър.

Изи го погледна, а после подръпна костюма си от Армията на спасението.

— Надявам се да разбереш, г-н Джет, че няма смисъл да се надига глава в тоя свят. Някак е фатално.

— Значи не мога да направя нищо?

— Използвай този самолетен билет — каза Изи, — и то бързо!

Хелър го бутна настрана и потегли за пистата.

Но аз гледах на нещата но друг начин. Мадисън ни беше продал. Той правеше Хелър национален герой, даже му основаваше фен-клубове! При това използваше властта на Роксентър, за да постигне всичко това.

Обадих се на Бери. Той моментално каза:

— Не говори за това по телефона. Чакай ме в магазина за деликатеси на Голдщайн на пресечката на 50-а улица и Осмо авеню за обяд точно в дванайсет. — И затвори.

О, ясно, той също надушва опасност. Тайна среща!

В убийствено лошо настроение, в дванайсет си проправях път с лакти към омазнената маса с бяла покривка в дъното на магазина за деликатеси на Голдщайн. Въпреки навалицата, масата очевидно беше резервирана. Седнах. Бери дойде след секунди, като си проправяше също път с лакти през шайката. Носеше голяма книга. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се усмихне, ако въобще можеше да го направи.

Остави книгата на съседния стол и поръча кашер-хотдогове.

— Мразя тия неща — каза той. — Напомни ми този път да им сложа сода бикарбонат.

Бях твърде разстроен, за да говоря. Мрачно си изядох кашер-хотдога. Бери изяде три. Той вдигна книгата.

— Мадисън изпрати това за теб. Имаш късмет, че няма адреса ти или истинското ти име. Каза, че си звучал ядосано. Защо?

Зяпнах към него.

Той отвори книгата. Беше пълна с изрезки от вестници и резюмета на телевизионни предавания. Книга, която показваше цялата гласност по въпроса. Бери почти се усмихваше, докато разлистваше множеството материали за Гениалното хлапе.

— Той го прави герой! — казах аз. — А освен това използва властта на Роксентър, за да се докопа до печата!

— Точно така — каза Бери. — Точно така. Току що купих това на път за насам. — Той остави новия брой на „Трайп“. На първа страница имаше снимка на Хелър до Кади-то — Хелър с очилата, щръкналите зъби и челюстта. В заглавието пишеше: „Американската младеж в настъпление — на стр. 5“. И на страница пета започваше история в снимки с една скромна къщурка, където се било родило гениалното хлапе, снимки на първите му учители, майка му и баща му и една ранна състезателна кола „Купър Мартин“, която той ремонтирал на петгодишна възраст.