Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 171

Тогава някакви черни фигури започнаха да излизат от водата и бавно се приближаваха към дока. Носеха пушки за покушение! И една базука!

Бери взе отново бинокъла.

— Водолази-разузнавачи — каза той. — тюлените на американската флота. Носачът трябва да е имал контингент на борда. Хитрият Хатчетхаймер!

Той очевидно беше дал знак на бригадния генерал долу в бронирания търбух. Придвижвахме се движим напред, много бавно.

— Главната ми тревога сега — каза Бери — е тази „бибип“ кола. „Ескалибур“ е. Тя е точно копие на открит фаетон за излети от 1930 година, почти изцяло от хром. Но напълно измамно. Също като Мадисън. Лостното оборудване на „Ескалибур“-а е толкова модерно, колкото на един реактивен самолет. Двигател от „Кадилак“, най-големият, който някога е конструиран. Може да задмине този Танк, както заек задминава костенурка! Ох, надявам се, че това ще свърши работа.

Отново бяхме спрели. Намирахме се точно зад южния край на отворената врата на Док 92. Там, където стояхме, беше тъмно. Можех да видя във вътрешността. Светлините показваха някакъв надпис на отдалечения край:

Товарите се обработваха, без въобще да минава през Щатската митница.

Имаше един голям контейнер, като тези, с които се превозват автомобили, с голям надпис:

Той изпъкваше в полумрака в най-външния край. Някаква крехка, малка фигура като че ли се приближаваше към него. Майката на Мадисън! Носеше в ръка кошничка с вечерята.

В далечния мрак не се виждаха никакви ТЮЛЕНИ на американския флот. Но знаехме, че са някъде там, заемат позиции, приготвят се, прицелват се с оръжия.

Бери хвърли едно око на часовника си.

Нула!

С пресекващ рев стена от диви пламъци избухна в тъмната далечина! Автоматични оръжия! Оглушително!

Свих се в ниското от страх!

О, Богове, бяхме точно в траекторията на огъня им!

Бери не се беше скрил! Какъв смел мъж!

В случай, че реша да бягам, ми викна:

— Тия са халосни. Не мърдай!

Свистене, присветване и рев на базукз! Тя не беше халосна! Удари задната страна на един голям контейнер!

Над грохота се извиси рев на двигател!

Предната част на контейнера се разтвори с трясък!

„Ескалибур“ профуча навън!

Пламъкът от оръжията просветваше върху хромираните му ауспуси!

Зад него се носеше син пламък!

Крехката жена падна! Кошницата с храна хвръкна!

Откритият фаетон за излети зарева към нас!

Отново се чу стрелба от автоматичните оръжия!

Колата излезе от Док 92!

— СЕГА! — изкрещя Бери.

Четирите предни картечници на танка се отвориха!

Трусовете почти ме събориха!

Колата промени посоката си!

Завъртя се с пищене на гуми. Опитваше се да избяга по някоя странична улица. Отрупаните патрулни Коли включиха пискливата си какафония! Гумите на колата изсвириха.

„Ескалибур“ се засили по Дванадесето авеню.

Под мен танкът се задвижи. Вървяхме все по-бързо и по-бързо. Отчаяно стисках дръжката.

Бери крещеше нещо в уоки-токито. Вятърът подронваше спуснатата периферия на шапката му. Флага на НАТО се вееше.

Ние наистина се движехме!

Осемдесет? Деветдесет? Сто!