Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 141

Ето го Хелър! Лежи настрани, с руса глава, положена върху свита под главата ръка. Спи си блажено. Без въобще да го е грижа за всички неприятности, които ми причиняваше!

Беше съвсем сам в леглото!

Нямаше и следа от друг!

И тогава телескопът се подхлъзна и се обърна нагоре към огледалото на тавана. Имаше ли някой на другата възглавница? Лице? Малко, триизмерно? Лице?

Увеличих изображението.

Триизмерна картина на бюст от Волтар!

ГРАФИНЯ КРЕК!

Бях слисан. Вероятно защото тези картини изглеждат толкова истински въпреки техните фонове с облаци и небе. Но сякаш графиня Крек гледаше към мен! Ето я там, с руса коса, сивосини очи, идеални черти. Трябва да е вмъкнал портретист във влекача някоя нощ на Волтар. Носеше портрета й в своя багаж!

И ето я там, лежи на възглавницата до него.

Поради някаква причина, не знаех защо, се почувствах неловко. После се отърсих. Какво куче беше той! Да има всички тези жени всеки ден и все пак да продължава да използва портрета на графини Крек!

Но не заради това бях там. Като нагласих фокуса, започнах да инспектирам сервизните помещения.

Той наистина имаше много дрехи!

И със сигурност имаше много капани със стръв в тези стаи! Смъртоносни капани!

Но телескопът не можеше да премине през купи ща пуловери и други вещи.

Една врата беше много здраво блокирана и заключена. Имах искрица надежда. Може би той я заключваше само когато си лягаше. Може би ако бях отишъл по-рано, тя щеше да с отворена.

Дойде ми на ум, че наближаваше времето, кош то той щеше да пише третия си доклад. Ако извадех много, много голям късмет и дойдех тук по-рано на следващата нощ, преди той да си легне, той може би ще пише доклада си или поне ще държи онзи килер отворен.

Устоях на изкушението да надзърна при други дипломати, които се забавляват.

Отидох на стълбището, заключих вратата, слязох на 22-ия етаж и не след дълго бях отново на улицата. Колко лесно! Нищо по-особено, когато си обучен от Апарата.

Когато се върнах в хотела, Утанч все още я няма ше. Но аз си легнах. Имах напрегната нощ!

Глава пета

На другия ден се шлях. Не видях Утанч, но и не очаквах. Бях започнал да привиквам да кисна по хотелските стаи сам.

В следобедните вестници имаше нещо интересно. Роксентър се беше прибрал с много шум от някаква конференция с крале и диктатори и тем подобни в Средния Изток, където беше разрешил завинаги Световните енергийни проблеми до следващата седмица, когато цената отново се качваше. Хубава снимка на първа страница, на която мис Пийс му подарява букет от калии. На фотографа не му беше много лесно да снима, още повече при всичките двеста — триста войници с пушки с вдигнати предпазители. Не знаех, че Роксентър е извън града. Късметът ми положително работеше. На другия ден щях да си уговоря среща с него и да го видя. Но сенатор Туидъл със сигурност беше прав за това, че е трудно да се добереш близо до Делбърт Джон Роксентър. Тези войници. И дори когато протичаше церемонията, очевидно мис Пийс беше обискирана от някакъв личен телохранител.

Колкото до планираната работа за тази нощ, знаех, че Хелър вероятно ще е станал и ще се раздвижи в апартамента си около девет. По-ранни наблюдения по екрана ме караха да мисля така. А и той не беше достатъчно добре обучен, за да знае, че безопасността се криеше в това да не повтаряш обичайни неща.