Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 102

— Но за какво са тежките оловни кутии? — попитах аз. — Радиоактивни ли са?

— О, не, не, не — отвърна Флип. — Ако ги съхраняваш в склада за части без такива предпазители, те активират другите компоненти около себе си. Компютрите, които съдържат такива части, няма да работят. Компютърното поле ги регистрира и отчита единствено сблъсък! Затова поставят комплектите в предпазни кутии.

Той веднага се захвана за работа. Постави в шлема частта, която беше за него. Работата беше много фина и се вършеше с огромна лупа и малък комплект шипове и резачки, които се нагласяха спрямо болтовете. Всъщност, това никога нямаше да бъде уловено! Все едно че си имаш работа с молекули.

Отне му доста време. Най-сетне свърши.

— Сега ще ти покажа — каза той.

Постави шлема на един стол. Сложи един от многобройните си измерватели под него. Включи го. Измервателят полудя. Щитът наистина излъчваше!

Побиха ме тръпки.

След това Флип отвори малката оловна кутия, постави миниатюрната частица на стола. Измервателят не помръдна. Предната лампичка на шлема светеше ярко. Натисна ключа на шлема няколко пъти. Лампичката светваше и изгасваше, но измервателят не показваше нищо. После Флип върна малката частица в оловната й кутия, включи шлема и измервателят полудя!

Мислех усилено през цялото време. Знаех какво те трябва да направя. Освен това знаех и какво ще трябва да направя с Флип. Тайната трябваше да бъде запазена.

— Направи същото и с останалите! — казах.

Той се захвана за работа с доволно изражение. Аз дремнах и почетох малко комикси. Денят вървеше към края си.

Видях, че Флип се захващаше с последния шлем. Беше по залез.

Първоначалният ми план беше когато той свърши, да се направя, че искам да бъде изпробвана илюзията за връх на планината и да го бутна оттам. Но Фахт бей беше толкова чувствителен тия дни.

Един мъртъв техник, разпръснат на парчета по целия под на хангара, можеше освен това да възбуди апетитите на пилотите-убийци — преди време искаха да убиват техниците.

Не, вече имах по-добър план. Извиних се и отидох в спалнята. Затворих вратата. Извън погледа и слуха му измъкнах едно заиисващо устройство от килера. Разучих по упътването как да направя хипнолента.

Направих запис. Издиктувах:

— Когато свършиш с хипношлемовете, ще забравиш всичко за тях, както и това, че са били в моята стая. Ще забравиш, че си ги променил. Ще мислиш, че си бил повикан да поправиш алармената инсталация и че докато си бил тук, не си се занимавал с нищо друго. Когато махна шлема от главата ти, няма да виждаш и чувстваш нищо, докато не ти кажа „Благодаря!“. После ще ме попиташ дали алармената система е наред. Тогава ще бъдеш вече буден н нормален. Ще забравиш, че си чул този запис.

Върнах се в стаята, където той работеше. Носех лентата в джоба си. Филип довърши последния шлем.

— Всичко е готово — каза той.

Върна шлемовете в кутиите им, отнесе ги в килера и почисти всичко.

Аз върнах обратно последния шлем и една кутия с Част Б.

— Не сме направили тест — казах.