Читать «Врагът отвътре» онлайн - страница 101
Л. Рон Хабърд
— Точно така. Сега, мислех си, че само много малко хора могат да си мърдат ушите. Аз мога. Просто имам талант за това. Така че, ако операторът ми постави шлема и аз си размърдам ушите — да кажем три пъти — шлемът да се изключи, а операто рът да си мисли, че той все още е включен.
— Аз не мога да си мърдам ушите — каза Флип.
— Точно така — отвърнах. — Така шлемът би действал върху теб, но тъй като аз МОГА да си мърдам ушите, не би действал върху МЕН.
— Не може да бъде направено — каза той. — Не и с наличната техника. Няма ключове, които се задействат от мърдане на ушите.
— Нито дори с част от ухото? — попитах умоляващо.
Той видя, че съм много отчаян. Замисли се. После погледна краткото упътване, което четох.
— Хм — изпухтя той презрително, — съкратено упътване за оператори. Не върши работа.
Посегна към дъното на кашона и измъкна едни огромно, дебело упътване, което можеше да ти счу пи ръцете: „Упътване за техници: проектиране, теория, поддръжка и поправка“. След секунда вече беше погълнат в огромни, разположени нашироко схеми.
— Аха! — каза Флип. — Верига с много разклонения, многопосочно въвеждане на информация и паралелно включване. — Той постави пръст върху нея с театрален жест. — Точно тук!
Седях обнадежден.
Той погледна в шлема. Разви един малък капак и надникна вътре.
— Това са части на производителната компания „Йипий-Зип“. Имаш късмет. Те са стандартни при компютрите. От техните материали имаме с тонове.
— Можеш ли да направиш нещо? — попитах, останал без дъх.
— Ако поставя прекъсвач на взаимната приближеност в тази верига точно тук и ако той бъде задействан, предната лампичка ще светва, но шлемът ще остава незадействан и няма да протичат вълни.
Макар че схемата беше огромна, частта, която той сочеше — както и всички детайли в нея — не беше по-голяма от нокътя на палеца ми. Казах:
— Обаче аз не мога да вкарам върха на ухото си там. Би било твърде рисковано.
— Не, не, не. Прекъсвачите на взаимната приближеност са в две части. Използват ги в космически кораби. Когато един кораб се приближи твърде много до друг, той задейства превключвател в компютрите на другия и го отклонява в безопасна посока.
— Не разбирам.
— Виж сега, слагам Част А от ключа във веригата на шлема. Човекът, на когото той не трябва да действа, носи Част Б в косата си. Когато се доближат, Част Б взаимодейства с Част А и шлемът не работи, но изглежда така, сякаш работи. — Той видя, че не схващам. — Ще донеса няколко — каза и хукна навън.
След около десет минути се върна през тунела. Носеше шестнайсет кашона. Бяха малки, но тежки.
— Човек не може да носи толкова голямо нещо в косата си — запротестирах аз.
Той се разсмя. Отвори кашона. Вътре имаше две малки оловни кутии, всяка маркирана различно.
— Тази — каза Флип, — отива в шлема. А тази се слага в косата.
— Ще се виждат! — възпротивих се аз.
— Не, не, не — отвърна той. — Не разбираш. — Отвори кутията, предназначена за шлема. В нея, вни мателно закрепена с мънички зъбци, стоеше най дребната частичка, която бях виждал наскоро. Той отвори другата кутия. Същото нещо. — Мини-микро компоненти за верига — каза.