Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 5

Трябва също да се прави разлика между сатирата и нейните братовчеди — играта на думи и острата шега. Затова казват, че чувството за хумор е основано върху способността да се различава и наблюдава всичко наоколо. Ако някой е прекалено точен, ако разбира казаното буквално, той няма да схване шегата, особено когато тя се състои в игра с думите. Всъщност може да се каже дори, че чувството за хумор, усетът към играта с тях служи и като мярка за ума на човека. „Животинската ферма“ (1945) на Джордж Оруел е по-смешна, ако познавате комунизма, но не и ако вие самият сте комунист. Ала нали мишените на сатирата са последните хора, които биха се разсмели от нея! Заради различни причини те не могат да схванат шегата. Сатирата обаче не се пише за тях. Написана е за другите, за да могат, както в приказката, да видят, че „царят е гол“.

Затова „сатурата“ е забавна.

Надявам се, че тази „сатура“ ще ви се стори много приятна на вкус, макар и да съм сигурен, че някои хора и институции ще кажат — плодовете в купата имат твърде остри костилки.

Добър апетит!

ПРЕДГОВОР НА ВОЛТАРИАНСКИЯ ЦЕНЗОР

Лорд Инвей, имперски историк, председател на Съвета на цензорите, Императорски дворец, Волтарианска конфедерация

В тези дни, в които ужасна и тревожеща литература внушава на нашата младеж насилие и измислици, аз с удоволствие приех поканата да напиша предговор към настоящото произведение, отличаващо се с нелепостите си и болното въображение на автора.

Когато виждаме как инак разсъдливи мъже и жени се вслушват в безсмислени изрази като: „Земните хора са тук“, или: „Неидентифицирани летящи обекти кръжат над мирните градове на Волтар ден и нощ“, можем само да въздишаме заради лековерието на нашата младеж.

Жаждата за сензации сигурно има своя чар, но само за банковите сметки на онези, които се възползват от подобни налудничави полети на фантазията. За сериозния учен тя изобщо не е привлекателна.

Фактите са си факти, а заблудите са заблуди и двете неща никога не бива да се преплитат.

Нека отново да го кажа ясно като блясъка на плешива глава — няма планета Земя, независимо дали я наричат с местното й име или пък Блито-3 с претенции да бъде отразена в астрографските карти. Ако изобщо някога е съществувала, сигурно е, че днес вече не съществува, нито пък е останала в нечии спомени.

Официално ви уверявам, че ние, волтарианците, би трябвало най-добре да знаем това! В края на краищата флотът и търговците ни кръстосват не само в границите на Конфедерацията, обхващаща сто и десет планети. Нашият флот, някога най-могъщият в родната ни галактика и несъмнено най-многобройният в този сектор от тази галактика, щеше да знае, ако такава планета се носеше в космическото пространство. А на съвременните карти от нея няма и следа, дори и мастилено петънце.

Така че да сложим край на тази заблуда.

Затова с голямо удоволствие повтарям обичайното предупреждение на издателите — планетата Земя и всеки произхождащ от нея герой, който ще срещнете в тази художествена измислица, са изцяло плод на въображението и всяка прилика с каквото и да било е чиста случайност.