Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 346

Така мина до обед, но понеже денят през ноември е кратък, трябваше да бързат. Изведнъж загърмяха всички барабани, тимпани и тръби. Двайсетина хиляди гърла викнаха в един глас и пехотата, подкрепяна от последвалата я веднага лека конница, тръгна в гъста маса на атака.

Негова светлост атакува турците изведнъж от пет страни. Ян Денемарк и Кшищофор де Боан, опитни воини, водеха чуждестранните полкове. Първият, буен по природа, тичаше така настървено, че достигна до насипите преди другите и за малко не погуби полка си, защото трябваше да удържи залпа на двайсетина хиляди пушки. Самият той загина; войниците му започнаха да се колебаят, но тъкмо в тоя момент на помощ им дойде де Боан и преодоля паниката. Той премина цялото пространство чак до турските насипи със спокойна, като на учение и по такта на оркестър стъпка; на залпа отговаряше със залп, а когато засипаха рова със снопове пръчки, премина го пръв под град от куршуми, поздрави еничарите със сваляне на шапка и пръв прониза знаменосеца им с шпагата си. Въодушевени от примера на такъв полковник, войниците се втурнаха и започнаха страхотен ръкопашен бой, в който дисциплинираността и школовката се състезаваха за първенство с дивата храброст на еничарите.

А Тетвин и Денхоф водеха спешените драгуни откъм село Тарабанов, друг полк водеха Асвер Гребен и Хайдепол, всички знаменити воини, които освен Хайдепол се бяха покрили с голяма слава в Дания още под командването на пан Чарнецки. Хората, които те командваха, бяха едри и все с белези от рани, избрани измежду крепостните от кралските имения, много опитни за пехотен и конен бой. Портите срещу тях отбраняваше джамак, тоест нередовна еничарска войска. Ето защо, макар че тълпите бяха неизброими, веднага почнаха да се объркват и отстъпват, а стигнеше ли се до ръкопашен бой, отбраняваха се само тогава, когато не можеха да намерят място за отстъпление. И затова тази порта беше превзета най-рано и през нея конница можа най-напред да проникне вътре в стана.

А начело на редовната полска пехота пановете Кобилецки, Михал Жебровски, Пьотрковчик и Галецки атакуваха окопите на три други места. Най-страховит бой закипя при главната порта, която водеше за пътя към Яш и където мазурите се сблъскаха с гвардията на Хюсеин паша. Той държеше на тая порта главно защото през нея полската конница можеше да нахлуе в стана и затова реши да я защитава най-упорито и непрекъснато пращаше към нея нови еничарски части. Войниците от наборната пехота бързо завладяха портата и напрягаха всички сили, за да се задържат при нея. Отгонваха ги оръдия и град от куршуми, а и от облаците дим непрекъснато се появяваха нови отряди бойци, втурнали се в атака. Но пан Кобилецки не чакаше, докато дойдат, а се хвърляше срещу тях като разярена мечка и тогава двете човешки стени се сблъскваха, напираха всред тъпканица, бъркотия, хаос, всред потоци кръв и по купища човешки трупове. Там се биеха с всякакви оръжия: саби, ножове, приклади от мускети, лопати, пръти, кинжали; замерваха се с камъни; най-сетне на моменти навалицата ставаше толкова страхотна, че хората се хващаха през кръста и воюваха с пестници и зъби. Хюсеин се опита на два пъти да съкруши пехотата чрез напора на конницата, но пехотинците всеки път се хвърляха върху нея с такава изключителна решителност, че тя трябваше да се оттегля в безредие. Най-сетне пан Собески се съжали над усилията на пехотинците и им прати на помощ цялата прислуга, която се намираше в стана му.