Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 344

Към по-малките, но не по храброст, а по значение бойци спадаше пан Лужецки, подляски кастелан, чийто брат турците бяха съсекли в Бодзанов и той се бе заклел да им отмъщава до гроб; тук беше и пан Стефан Чарнецки, братов син на великия Стефан Чарнецки, полеви коронен писар. По време на обсадата на Каменец той беше при Голомб начело на шляхтичите, привърженици на краля, и за малко не предизвика вътрешна война, а сега желаеше на по-добро бойно поле да блесне с храбростта си. Беше и пан Габриел Шилницки, който бе прекарал живота си във войни, а старостта беше вече посребрила главата му; имаше разни воеводи и кастелани, по-малко известни от предишните войни, по-малко славни, но затова още по-жадни за слава.

А между рицарите, без да е окичен със сенаторски достойнства, над всички блестеше пан Скшетуски, прочутият збаражец, воин, сочен за образец на рицарите, участник във всички войни, които Жечпосполита беше водила от трийсет години насам. Косата му беше вече прошарена, но затова пък го заобикаляха шестима синове, които по сила напомняха шест глигана. По-големите от тях бяха вече изпитали войната, а двамата най-малки предстоеше да я изпитат и затова горяха от толкова голямо желание за бой, та баща им беше принуден с трезви думи да задържа тяхното нетърпение.

Шляхтичите гледаха с голямо уважение бащата и синовете, но още по-голямо възхищение будеше пан Яроцки, който по примера на някогашния чешки крал Ян беше тръгнал на война, въпреки че беше сляп с двете си очи. Той нямаше нито деца, нито роднини, слуги го водеха, хванали го под мишници, но се надяваше, че ще загине в боя и така ще услужи на отечеството и ще спечели слава. Там беше и пан Жечицки, чиито баща и брат бяха загинали през тая година. Там беше и пан Мотовидло, който току-що се беше изтръгнал от татарски плен и веднага тръгна за бойното поле заедно с пан Мишлишевски. Защото първият искаше да си отмъсти за робството, другият за нанесената му обида в Каменец, когато въпреки споразуменията и достойнствата му на шляхтич еничарите го бяха били с тояги. Бяха и някогашните рицари от станиците край Днестър, а именно подивелият пан Рушчиц и несравнимият лъконосец пан Мушалски. Той се бе измъкнал здрав и читав от Каменец, понеже малкият рицар го беше изпратил със съобщение при жена си; бяха и пан Снитко, и пан Ненашинец, и пан Громика, и най-нещастният от всички, младият пан Нововейски.

На него приятелите, а дори и роднините пожелаваха смърт, защото за него вече нямаше утеха. След като оздравя, той в продължение на цяла година унищожаваше чамбули, но особено ожесточено преследваше липковците. Когато пан Мотовидло беше разбит от Кричински, Нововейски кръстоса цялото Подолие след Кричински, не му даде да си поеме дъх и страшно му досаждаше. При тия походи той хвана Адурович и заповяда да му одерат кожата, пленниците не оставяше живи, но и облекчение не намери за болката си. Един месец преди тая битка той бе постъпил при хусарите на пан украинския воевода.