Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 343

Защото той разполагаше с опитни полкове, калени в огъня, с хора, които от детски години бяха израсли във военната врява, участвали бяха в безброй походи, акции, обсади, битки. Мнозина още помнеха страшното време на Хмелницки, Збараж и Берестечко; мнозина бяха прекарали всичките шведски, пруски, московски, вътрешни, датски и унгарски войни. Там имаше отряди на магнати, съставени само от ветерани, имаше войници от станиците, за които войната беше станала това, което за другите е мирът: обикновено състояние и начин на живот. Под командването на украинския воевода се намираха петнайсет хусарски хоронгви, конница, която дори чужденците смятаха за ненадмината; имаше леки хоронгви, тъкмо ония, начело с които хетманът беше нанесъл такива поражения след падането на Каменец над разпръснатите татарски чамбули; намираше се най-сетне редовна пехота, която знаеше да се хвърля срещу еничарите с приклади, без нито един изстрел.

Тия хора беше отгледала войната, защото тя бе отгледала цели поколения в Полша; но досега те бяха разпръснати или в услуга на враждебни една на друга партии. Сега, когато вътрешното съгласие ги събра в един стан и под едно командване, хетманът се надяваше, че ще смаже с тях могъщия Хюсеин и също така могъщия Каплан. Предвождаха тия хора опитни пълководци, чиито имена също така бяха много пъти записани в историята на последните войни в променливата поредица от поражения и победи.

Самият хетман стоеше като слънце начело на всички и ръководеше хилядите според своята воля, но кои бяха другите пълководци, които щяха да се покрият с безсмъртна слава при хотимския стан?

Това бяха двамата литовски хетмани: великият хетман Пац и полевият Михал Казимеж Радживил. Няколко дни преди боя те се бяха присъединили към коронните войски и сега, по заповед на пан Собески, се спряха на височините, които свързваха Хотим с Жванец. Дванайсет хиляди бойци слушаха техните заповеди, а между тях имаше двехилядна елитна пехота. От Днестър към юг се намираха съюзните влашки полкове, които в навечерието на битката бяха напуснали турския стан, за да се присъединят към християните. До власите се намираше пан Контски с артилерията, несравним при превземането на укрепени места, издигане на насипи и ръководене на артилерийска стрелба. Той бе учил това изкуство в чужди страни, но скоро беше надминал и чужденците в него. Зад пан Контски беше разположена украинската и мазурската пехота на Корицки; по-нататък стоеше пан полевият хетман Димитър Вишньовецки, братовчед на болния крал. Той командваше леката конница. До него се разположи със собствените си пехотни и конни хоронгви пан Йенджей Потоцки, някога противник на хетмана, днес пленен от неговото величие. Зад него и зад Корицки застанаха петнайсет хусарски хоронгви, командвани от пан Яблоновски, украински воевода; те бяха с лъскави брони, с шлемове, които хвърляха страшни сенки върху лицата, с криле на раменете. Гора от пики стърчеше над тях, но те стояха спокойно, уверени в непреодолимата си сила и сигурни, че те ще решат победата.