Читать «Пан Володиовски» онлайн - страница 329

Кетлинг и Володиовски се хванаха под ръка след свършване на работата при отвора, обиколиха двора, стените, навеждаха се през бойниците, за да гледат към двора на новия замък, и се радваха на обилната жътва.

— Там лежат труп до труп — каза малкият рицар, като сочеше развалините, — а при отвора има такива купища, че трябва стълба да слагаш. Кетлинг, това е работа на твоите оръдия!…

— Най-хубавото е това — отговори рицарят, — че така преградихме отвора, та турците пак нямат достъп и ще трябва да слагат нова мина. Тяхната сила е неизмерима като морето, но след един-два месеца такава обсада ще им опротивее.

— А дотогава пан хетманът ще успее да дойде. Пък каквото и да става, ние сме свързани с клетва — каза малкият рицар.

В тоя момент те се спогледаха в очите, после Володиовски попита по-тихо:

— А направи ли това, което ти казах?

— Всичко е готово — прошепна в отговор Кетлинг, — но мисля, че до това няма да се стигне, защото ние наистина можем да се държим тук още много дълго и да имаше много дни като днешния.

— Дай Боже такова утре!

— Амин! — отговори Кетлинг и вдигна очи към небето. По-нататъшният им разговор бе прекъснат от оръдеен грохот. Отново гранати започнаха да летят към замъка. Няколко от тях обаче избухнаха високо и угаснаха веднага като летни светкавици.

Кетлинг погледна с око на познавач.

— Фитилите на гранатите на тоя окоп, от който стрелят, имат прекалено много сяра — каза той.

— Започва да пуши и по другите! — отговори Володиовски.

И наистина така беше. Както след обаждането на едно куче в нощната тишина другите веднага почват да му отговарят и скоро цялото село се изпълва с лай — така едно оръдие в турските окопи пробуди всичките съседни и обсаденият град бе обграден с венец от гранати. Но тоя път стреляха главно срещу града, не срещу замъка. Същевременно обаче от три места се чуваше как копаят за мини. Личеше, че турците бяха решили непременно да вдигнат във въздуха това скално гнездо, макар здравата скала да правеше почти невъзможна работата на миньорите.

По заповед на Кетлинг и Володиовски отново захванаха да хвърлят ръчни гранати, като се ръководеха от ударите от кирките. Но през нощта не можеше да се разбере дали тоя начин на отбрана нанася някакви щети на обсадителите. При това всички бяха обърнали очите и вниманието си към града, накъдето хвърчаха цели ята от огнени птици. Някои снаряди се пръскаха във въздуха, но други правеха огнена крива по небето и падаха между покривите на сградите. Изведнъж кърваво пожарно сияние разкъса мрака на няколко места. Горяха католическата черква „Света Екатерина“, православната „Свети Юрий“ в украинския квартал, а скоро пламна и арменската катедрала, която впрочем беше запалена още през деня, а сега само се беше отново разгоряла от гранатите. Пожарът се засилваше с всеки миг и осветяваше цялата околност. Виковете от града достигаха чак до стария замък. Можеше да се помисли, че целият град гори.