Читать «Операция „Червена буря“» онлайн - страница 570

— Да благодарим на Бога — каза съветският адютант.

— Да — съгласи се американският му колега.

Алексеев извади половинлитрова бутилка водка от задния си джоб.

— От няколко месеца не съм пил алкохол, но ние руснаците не можем да сключим споразумение, без да го полеем.

Робинсън отпи една глътка и върна бутилката на колегата си. Алексеев направи същото и хвърли бутилката срещу едно дърво. Тя остана здрава. Двамата се разсмяха високо от облекчение, защото едва сега осъзнаха за какво точно се бяха споразумели.

— Знаете ли, Алексеев, ако не бяхме войници, а дипломати…

— Да, и това е причината да съм тук сега. Много по-лесно е за хора, които знаят какво е война, да я спрат.

— Абсолютно вярно.

— Кажете ми, Робинсън. — Алексеев спря, за да си припомни имената на американския генерал. Собствено име — Юджийн, бащино Стивън. — Кажете ми, Евгений Степанович, когато направихме пробива при Алфелд, колко близо…

— Много близо. Толкова близо, че дори и аз не съм сигурен колко. Запасите ни бяха намалели до необходимите за пет дни, но два конвоя успяха да се промъкнат невредими и това ни позволи да продължим да се сражаваме. — Робинсън спря да върви. — Какво ще направите със страната си?

— Не мога да ви кажа; просто не знам. Другарят Сергетов също не знае. Но партията трябва да даде отчет пред народа. Водачите също трябва да дават отчет на някого и това е урок, който ние вече научихме много добре.

— Трябва да вървя. Желая ви успех, Павел Леонидович. Може би по-късно…

— Да, може би по-късно. — Двамата отново си стиснаха ръцете.

Алексеев гледаше как SACEUR извика адютанта си, който стисна ръката на съветския си колега. Двамата американци се качиха на хеликоптера. Турбините на двигателите завъртяха главния ротор и машината се издигна над тревата. Хеликоптерът направи един кръг над поляната, за да позволи на ескортиращите го Ми-24 да се прегрупират, и се насочи на запад.

„Ти никога няма да разбереш, Робинсън — усмихна се на себе си Алексеев, докато стоеше сам на полянката. — Никога няма да узнаеш, че след смъртта на Косов не можахме да намерим личните му кодове за контрол на ядрените ни оръжия. Щеше да мине поне един ден, преди да успеем да ги използваме.“ Генералът и адютантът му отидоха до командния БТР, откъдето Алексеев предаде кратко съобщение за Москва.

ЗАК, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Полковник Елингтън помагаше на Айсли да се придвижва между дърветата. И двамата бяха преминали през курс на обучение за бягство — курс, който се беше оказал толкова труден, че Дюк се беше заклел, че ако някога му се наложи отново да премине през него, ще се откаже от летенето. Точно това беше причината, поради която той не беше забравил наученото по време на курса. Бяха изчакали цели четиринадесет часа само за да прекосят един проклет път. Той беше пресметнал, че от мястото, на което ги бяха свалили, до натовските позиции имаше около петнадесет мили. При нормални условия те биха изминали това разстояние за отрицателно време; в действителност обаче те вече цяла седмица се криеха, пиеха вода от потоци като някакви животни и се придвижваха от дърво до дърво.