Читать «Операция „Червена буря“» онлайн - страница 568

— Танкист. Той се оказа по-голям късметлия от вашия баща.

— Войната твърде често се оказва точно това, не мислите ли? Просто късмет.

— Не трябва да казваме това на нашите политици. — Алексеев почти си позволи да се усмихне, но навреме осъзна, че беше дал предимство на Робинсън.

— И кои са вашите политически водачи? Ако искаме да постигнем споразумение, трябва да мога да кажа на началниците си кой е на власт.

— Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз е Михаил Едуардович Сергетов.

„Кой?“ — зачуди се SACEUR. Той не си спомняше да беше чувал това име. Знаеше имената на всички членове на Политбюро, но това име не фигурираше между тях. Реши да печели време.

— Какво се случи, по дяволите?

Алексеев видя озадаченото изражение върху лицето на Робинсън и този път си позволи да се усмихне. „Вие не знаете кой е той, нали, другарю генерал? Това е едно неизвестно, върху което ще трябва да помислите доста.“

— Както вие американците обичате да казвате, беше време за промяна.

„Кой те е учил да играеш покер, синко? — чудеше се SACEUR. — Но аз имам асаци и попове. Какво държиш ти?“

— Какво предлагате?

— Аз не съм дипломат, а войник — отговори Алексеев. — Предлагаме незабавно примирие и поетапно изтегляне на войските до предвоенните позиции в рамките на две седмици.

— За две седмици мога да постигна това и без примирие — каза хладно Робинсън.

— С цената на множество жертви и на многократно по-голям риск — посочи руснакът.

— Знаем, че изпитвате недостиг на гориво. Цялата ви национална икономика ще се разпадне.

— Така е, генерал Робинсън, и ако нашата армия се разпадне, както казвате, ние ще имаме само едно средство, с което да защитим държавата.

— Вашата държава започна агресия срещу НАТО. Да не мислите, че мога да ви оставя да се върнете към предвоенното положение просто така? — попита тихо SACEUR. Той потискаше емоциите си. Вече беше направил една грешка, а две щяха да бъдат твърде много. — И не ми разправяйте глупости за бомбения атентат в Кремъл — много добре знаете, че нямаме нищо общо с това.

— Казах ви, че не съм участвал в започването на всичко това. Аз изпълнявам заповеди, но вие наистина ли мислите, че Политбюро можеше да си седи спокойно и да гледа как националната ни икономика просто спира? Какъв политически натиск щяхте да упражните върху нас, ако това станеше, а? Ако знаехте за дефицита на нефт у нас…

— Допреди няколко дни не знаехме.

„Значи маскировката все пак е сработила?“

— Защо не ни казахте, че имате нужда от нефт? — попита Робинсън.

— А вие щяхте ли да ни го дадете? Робинсън, аз не съм завършил Международни отношения като вас, но не съм чак такъв глупак.

— Сигурно щяхме да поискаме някакви отстъпки, но не мислите ли, че все пак щяхме да се опитаме да предотвратим всичко това?

Алексеев откъсна едно листо от някакво дърво. Той се загледа за малко в красивата плетеница от жилки, всяка от които беше свързана с всички останали. „Ти току-що уби още едно живо създание, Паша.“

— Предполагам, че Политбюро изобщо не се е сетило за това.

— Те започнаха агресивна война — повтори Робинсън. — Колко души загинаха заради тях?