Читать «Операция „Червена буря“» онлайн

Том Кланси, Лари Бонд

Операция „Червена буря“

Глава първа

Бавният фитил

НИЖНЕВАРТОВСК, РСФСР

Те се движеха бързо, безшумно и целенасочено под ясното, осеяно със звезди небе на Западен Сибир. Ако съдеше по начина, по който говореха руски, човек едва ли би се досетил, че са мюсюлмани, въпреки че в речта им се чувстваше напевният азербайджански акцент, който старшите членове на инженерния екип погрешно смятаха за забавен. Тримата току-що бяха завършили сложна задача в железопътното и автомобилното депо, състояща се в отварянето на стотици товарни кранове. Водачът им се казваше Ибрахим Толкадзе, но не той вървеше пред тях. Най-отпред бе Расул, едрият бивш сержант от МВР, който през тази студена нощ вече бе убил шест души — трима със скрития под палтото му пистолет и трима с голи ръце. Нефтените рафинерии са шумни места и никой не бе чул изстрелите. Труповете бяха оставени в сенките и тримата мъже се качиха в колата на Толкадзе, за да продължат със следващата част от плана си.

Сградата на Централен контрол беше модерно триетажно здание, разположено в средата на комплекса. От всичките й страни, в радиус от повече от пет километра, се намираха сондажните кули, нефтохранилищата, катализаторните съоръжения и преди всичко хилядите километри тръби с голям диаметър, които правеха Нижневартовск една от най-големите нефтени рафинерии в света. Пламъците на изгарящите отпадъчни газове озаряваха небето през неравни интервали, а въздухът бе натежал от мириса на петролни продукти: авиационен керосин, бензин, дизелово гориво, азотен четириокис за междуконтинентални ракети, смазочни масла от различни класове и сложни петрохимикали, които можеха да бъдат различени само по химическите си префикси.

Тримата се приближиха към тухлената сграда без прозорци в личното жигули на Толкадзе. Инженерът паркира на запазеното си място на паркинга, излезе от колата и се отправи към вратата, докато другарите му се снишиха на задната седалка.

Ибрахим премина през стъклената врата и поздрави служителя от охраната, който му се усмихна в отговор и протегна ръка, за да поеме пропуска на Толкадзе. Нуждата от охрана тук беше напълно реална, но тъй като водеше началото си отпреди четиридесет години, никой не я вземаше по-насериозно, отколкото което и да било формално бюрократично изискване в Съветския съюз. Пазачът беше пил — единственият начин за утеха в тази сурова, студена местност. Очите му бяха замъглени, а усмивката му — твърде неподвижна. Толкадзе изпусна пропуска си, докато му го подаваше, и пазачът се наведе, за да го вдигне. Не му остана време да се изправи. Последното нещо, което усети, беше пистолетът на Толкадзе — студено, кръгло парче желязо, опряно в тила му — и той умря, без да разбере защо и как. Ибрахим мина зад бюрото на охраната, за да вземе оръжието на пазача, което мъжът с удоволствие беше показвал на инженерите, за чиято сигурност бе отговарял. Толкадзе вдигна тялото, премести го зад бюрото и го постави така, че да прилича на още един заспал служител от нощната смяна, след което махна с ръка на другарите си да влязат. Расул и Мохамед се втурнаха през вратата.