Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 26

Измъкна се с мъка от леглото, обръсна се, взе душ, облече се и изтича по стълбите надолу. Там, до кухненската маса, седеше и пиеше кафе стегната четиридесетгодишна жена, със започнала да побелява коса.

— Добро утро — приветства го тя. — Ще пиете ли кафе с мен? Направила съм цяла кафеварка.

Стоун се ръкува с жената и любезно отвърна:

— Благодаря, с удоволствие. — Сипа си чаша кафе и се настани до масата. — Страшно приличате на… как се казваше тази актриса?

— Джун Елисън ли?

— Точно тя.

— Всички все това ми казват.

— Имате абсолютно същия глас. Да не сте нейна дъщеря?

— Не, освен ако родителите ми не са ме лъгали цели четиридесет и пет години.

— Боб обясни ли ви каква работа ще извършвате при мен?

— Само ми каза, че се нуждаете от секретарка, поне за около седмица-две. Освен това ме предупреди да се старая да не ви се харесам твърде много, защото няма никакво намерение да ме отстъпва за по-дълъг срок.

Стоун се засмя. В този момент иззвъня окаченият на стената телефон.

— Моля? — вдигна слушалката той.

— Стоун? Сара Бъкминстър се обажда.

Нейният английски акцент погали слуха му като мек камбанен звън и предизвика в отговор трептене по цялото му тяло.

— Вие сте самозванка — постара се да говори твърдо той, — защото сега истинската Сара Бъкминстър се на мира в Тоскана и сигурно в момента подготвя гроздето от новата реколта за производство на кианти.

— Да, така беше до вчерашния ден — през смях каза Сара.

— Какво, да не си се завърнала наистина?

— Точно така.

— Господи, минаха…

— Шест години и половина. По дяволите, какво пра виш, как си?

— Карам я все някак.

— И аз. Ще ме поканиш ли на обяд?

— Печелиш. В 13.00 ч. В „Четирите сезона“, става ли? Ще празнуваме.

— Разбира се. До скоро.

— Чао. — Стоун окачи слушалката и се върна при ма сата. — Извинете — каза на Джоан, — една стара приятелка най-неочаквано се е завърнала.

— Нейната изненадваща поява очевидно ви достави голяма радост — отбеляза Джоан…

— Личи си, нали. Наистина много се зарадвах. Та така, тъкмо ви казвах… — Прекъсна ги звънецът на входната врата. — Моля да ме извините отново. — Вдигна слушалката на домофона:

— Да, моля? — Затвори и се обърна към Джоан: — Ще отида да видя кой е.

Прекоси хола, приближи до вратата и погледна. Навън нямаше никой. Огледа внимателно улицата, но не забеляза минувач, който да се интересува от неговата къща. Затвори вратата и понечи да се върне в кухнята, когато забеляза на пода във входното антре малък жълт плик. Вдигна го и го огледа — беше телеграма на „Уестърн Юниън“. Върна се в кухнята и хвърли телеграмата на масата, седна на мястото си и отпи от изстиващото кафе.

— Телеграма е — каза, вземайки отново плика.

— Много странно — обади се Джоан.

— Какво му е странното? — попита и се зае да отваря плика.

— Ами, вече не се работи с телеграми. Искам да кажа, че наистина можете да изпратите телеграма по пощата, но според мен факсовете вече отдавна са превърнали телеграмите в отживелица.

Стоун разтвори сгънатата като плик жълта хартия.

Беше старовремска телеграма, от онези със залепени върху хартията телеграфни ивици. Текстът гласеше: