Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 19

— Е — погледна затворникът към Стоун и Дино, — на какво дължа тази чест?

— Седни — нареди му Дино. — Искаме, да ти зададем няколко въпроса.

— Май четох във вестниците, че, уви, сте подали оставка, господин Барингтън — каза Мителдорфер, докато сядаше. — Сега така ли си прекарвате времето — правите посещения на затворници?

— Само по специални поводи — отвърна Стоун. — Както разбирам, ти си станал доверено лице тук.

— Още от втората година след влизането ми в затвора — поясни Мителдорфер. — Такъв тип съм аз, внушавам доверие.

— Къде беше снощи, Хърбърт? — обади се Дино.

Мителдорфер избухна в смях, а Стоун едва се сдържа да не се засмее заедно с него.

— Както вие бихте се изразили, за снощи имам наистина желязно алиби — заяви затворникът.

— Така ли? Алиби за какво?

— Това вие ще кажете. Нямам представа защо сте дошли тук.

— Разкажи ми как мина вчерашният ти ден.

— Лесен въпрос. Станах в шест часа, взех душ, закусих и отидох на работа. Прекъснах за четиридесет и пет минути, за да обядвам, после продължих работата си.

Приключих в четири и половина и до вечерята в шест написах няколко писма и гледах телевизия. След като вечерях, четох два часа в библиотеката, после се прибрах в килията си и четох, докато заспах.

— Вчера изпълнявал ли си някакви поръчки извън затвора? — попита Дино.

— Това вече го казах — отвърна Мителдорфер.

— Колко време си в този затвор?

— Скоро ще станат дванадесет години.

— Значи ти предстои да се явиш на изслушване пред комисията, за да те пуснат под гаранция, така ли?

— Да.

— Е, ако не искаш да дойда тогава и да предупредя заседателите, че не си се променил кой знае колко отпреди, най-добре ще е да започнеш да отговаряш на въпросите ми малко по-охотно.

— Моите извинения — отговори дисциплинирано Мителдорфер. — С удоволствие ще отговоря на всеки ваш въпрос.

— Често ли излизаш извън затвора?

— Един-два пъти седмично, в зависимост от събраните поръчки.

— Какви поръчки изпълняваш?

— Купувам всякакви канцеларски материали и каквото е нужно за офиса. Посещавам магазините за компютри. Понякога ми се разрешава да си правя лични покупки.

— Какво пазаруваш за себе си?

— Купувам си бельо и чорапи, батерии за транзистора, по някоя нова четка за зъби. Понякога си вземам и от любимия ми сладолед „Хаагендас“, тук не ни сервират такива неща.

— Имаш ли син?

— Не.

— А други роднини от мъжки пол, които да са доста по-млади от теб?

— В тази държава — не.

— А къде?

— В Германия — там имам племенник, син на сестра ми.

— На колко е години?

— Мисля, че на около тридесет. Виждал съм го един единствен път, когато гостувах на сестра си. Тогава той беше съвсем млад.

— Как се казва?

— Ернст Хаусман.

— Идвал ли е някога в САЩ?

— Не. Със сестра ми разговаряме по телефона няколко пъти годишно. Предполагам, че щеше да ми каже, ако синът й е идвал тук.

— Къде живее той?

— В Хамбург, но не зная адреса му. Мисля, че работи в една цигарена фабрика.

— Обществено полезна работа, а? За да помага на човечеството?

Мителдорфер само сви рамене.