Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 154

Дино тупна за благодарност Сам Уорън по рамото, кимна на Стоун и изкрещя:

— Давай!

63

Разбутвайки всички по пътя си, четиримата се затичаха по коридора и нахълтаха във втората чакалня. В залата нямаше нито един пътник, само до пункта за предаване на бордовите карти стоеше млада служителка.

Уорън се втурна към нея и размаха служебната си карта:

— Кога приключи качването на борда?

— Преди двадесет минути — отговори момичето, след като погледна часовника си.

— О, не! — отчаяно простена Стоун.

Уорън грабна телефона и набра някакъв номер.

— Контролната кула? Говори Сам Уорън от охраната, дайте ми някой от старшите диспечери. — Изчака малко. — Аз съм Сам Уорън, от охраната, говоря от изход 18. Полет 104 за Берлин е рулирал от изхода към пистата преди двадесет минути. Все още ли е на земята? — Пак изчака малко. — Страхотно! Върнете го на ръкава, кажете на пилота да обяви, че се е появил технически проблем, който ще бъде отстранен за няколко минути; да съобщят на пътниците, че ще трябва за това време да излязат от самолета, но могат да не вземат със себе си багаж. — После се обърна към тримата: — Връщат го тук, ще сваля всички пътници от самолета, за да можем да ги огледаме на излизане. — Сетне каза на служителката: — Искам от вас да ги проверявате поименно на излизане, иначе никого не пускайте да мине покрай вас.

— Слушам сър — отговори тя.

До връщането на самолета четиримата успяха да си поемат дъх. Дино изпрати Анди Андерсън да провери останалите полети за Германия.

— Моля се на Бога да са в този самолет — мърмореше си той, крачейки нервно напред-назад.

— Досега запазва инициалите си, защо би се отказал от тях? — разсъждаваше на глас Стоун.

Минутите се нижеха една подир друга. По едно време Сам Уорън посочи навън:

— Самолетът се приближава.

Анди Андерсън се върна и докладва:

— Другите полети за Германия са чисти. Ако не са в самолет, ще трябва да проверяваме всички международни полети.

Сам Уорън включи радиото си:

— База, тук е Уорън. Можете да пускате всички полети за Германия, с изключение на 104; него ще проверим след малко.

Пристигна подкреплението и полицаите заеха позиции около изхода. Стоун и Дино минаха по гъвкавия ръкав до самия самолет. Застанаха от двете стани на прохода и се втренчиха напрегнато в минаващите покрай тях пътници.

Стоун изпразни съзнанието си от всякакви образи и остави единствено лицата на младежа с късата коса и на мъжа на средна възраст. Имаше усещането, че е безкрайно близо до Мителдорфер. Взираше се в минаващите мъже и търсеше да забележи у тях най-вече признаци на напрежение или познатите му черти. Преобладаваха лица, изразяващи умора и досада. Изведнъж погледът му срещна очите на един младеж. Беше нисък и набит, облечен в черни дрехи. За съжаление обаче имаше дълга коса. Младежът отмести поглед и продължи по ръкава.

Стоун пренасочи вниманието си към по-далечните пътници и тогава някъде зад гърба си чу женски писък и шум от боричкане. Докато се обърне натам, усети тежък удар по лявото си рамо. Остана без дъх от острата болка, но продължи да се обръща. Свитият юмрук на младежа в черно приближаваше повторно към лицето му. Стоун се опита да парира удара с лявата си ръка, но не можа да я помръдне. Всичко ставаше сякаш на забавен кадър.