Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 155

Сега вече видя ясно, че във вдигнатата си ръка младежът държи малък нож, който застрашително се насочваше към лицето му. Изведнъж младежът подскочи рязко и се свлече настрани, сякаш някой го бе дръпнал.

Стоун видя как от гърлото му бликна кръв, после чу изстрела и едва тогава съгледа Дино с насочен напред пистолет.

Пътниците викаха и пищяха, неколцина се хвърлиха по очи на пода, други правеха отчаяни усилия да излязат от самолета. Дино си проби път сред тях, за да стигне до рухналия на земята младеж, който се гърчеше изкривен от болка. До него Стоун забеляза окървавен голям кухненски нож с широко острие.

— Изведи оттук тия хора — кресна Дино на Сам Уорън. — Самолетът да се опразни, повикайте веднага лекар! — Последните пътници се измъкнаха покрай него и най-сетне Дино стигна до Стоун. — Седни!

— Какво? — попита Стоун.

— Сядай веднага на тази седалка, ранен си с нож. Впрочем, чакай, първо съблечи сакото.

Стоун свали сакото си и с удивление откри, че левият ръкав е подгизнал от кръв. Преди това въобще не беше усетил забиването на ножа, а само удар по рамото.

— Откъде е взел този нож? — попита Стоун. — Как е успял да се промъкне с него през металния детектор?

— От кухнята на самолета — обясни Дино. — Видях го, когато го взе, но нямаше как да стрелям, помежду ни имаше много хора.

Приближи една стюардеса.

— Повикахме помощ — каза тя. — Много съжалявам за ножа, тъкмо режех лимони в кухнята на първа класа, когато…

— Няма нищо — успокои я Стоун, — нямате никаква вина. — Обърна се към Дино: — Забелязах го, когато мина покрай мен, но косата му…

Дино се приближи до младежа и го дръпна за косата.

Перуката увисна в ръката му. Провери пулса и заключи:

— Мъртъв е. Не ти ли споменах за перуката?

— Не.

— Портиерът съобщи, че на Хаусман изведнъж му пораснала коса. Съжалявам, забравил съм да ти го кажа, нали карах колата.

— Няма нищо — успокои го Стоун, който започваше да отмалява.

Стюардесата донесе кърпа за лице и я притисна към раненото рамо на Стоун.

— Облегнете се назад — посъветва го тя, — за да не пада кърпата.

— Сега добре ли си? — попита го Дино. — Искам да претърся целия самолет.

— Нищо ми няма — отвърна Стоун.

Дино кимна на Сам Уорън и двамата тръгнаха да проверяват салона на самолета, надзъртаха под седалките и в тоалетните. След малко Дино се върна и го попита:

— Как се чувстваш?

— Добре съм, Дино, кога ще се махнем оттук?

— На теб ти трябва спешна медицинска помощ.

— Няма да се кача в линейка, ти можеш да ме закараш.

— Добре — съгласи се Дино. — Госпожице — обърна се към стюардесата, — имате ли да ми дадете инвалидна количка.

— Не ми трябва количка — опъна се Стоун, — мога да ходя сам.

— Как пък не. Няма да те оставя да маршируваш през цялата аерогара подгизнал от кръв и да вземеш да умреш пред очите на всички.