Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 152

— Много съжалявам, Едуардо, но няма да мога да остана на вечеря. Дино се обади, появил се е човекът, когото издирваме, нападателят на Мери Ан. Дино идва да ме вземе.

Бианки се изправи на крака.

— Разбирам, Стоун. И аз съжалявам, че прекъсваме разговора си, но се надявам да го подновим в скоро време.

— Моля да поднесете моите извинения на Долче и Мери Ан.

— Непременно.

Ръкуваха се и Стоун забърза към входната врата. В момента, когато Пиетро я отвори пред него, сирената на полицейската кола прозвуча съвсем наблизо.

62

Стоун се качи почти в движение и веднага му се наложи да се вкопчи в колана, защото Дино завъртя колата извън алеята и изпод гумите полетяха ситни камъчета.

— Разказвай сега — нетърпеливо изрече Стоун, когато колата пое уверено по пътя.

— Обади се портиер на жилищен блок на Парк авеню — започна Дино, докато задминаваше една друга кола, с мигащи светлини и виеща сирена. — Той разпознал Петер Хаусман по рисунката във вестника, но загубил малко време, докато се реши да се обади. В този блок живеел Мителдорфер под името Хауърд Мензиес.

— Държал е да запази същите инициали на името си, все пак.

— Сигурно има носни кърпички с извезани инициали. Както и да, та Хаусман се появил в блока, след като ние хванахме брат му. Същата вечер Мителдорфер препродал обратно на дилъра си купения нов-новеничък мерцедес — с голяма загуба, събрал си багажа и потеглил за летище „Кенеди“. Обяснил, че връща урната с праха на съпругата си в нейната родина.

— Тоест на Елоиз Енцберг?

— Позна. Портиерът веднага я разпозна по снимката, която му показа Анди Андерсън.

— Значи е отлетял за Германия?

— Не съм сигурен в това, през следващия час има полети за Лондон, Париж, Рим и за още поне десетина градове; плюс четири за Германия. Сега проверяваме за пътници с имената Мензиес и Хаусман в списъците. Повече ще научим от Анди, той ще ни посрещне на летището. — Тук Дино смело кривна по забраненото за движение резервно платно, за да задмине един камион.

— Да, ако останем още толкова време живи — саркастично подхвърли Стоун през зъби. Дино караше бързо и в най-спокойно настроение, а в подобни екстрени ситуации се проявяваше като пилот от „Формула 1“ — Успя ли да пречупиш Дийкън? очи, тъй като профучаха на сантиметри от една закъсала на платното кола.

— Много добре знаеш какво прави, нали? Урежда женитбата на Долче.

— Долче е омъжена, Дино.

— А, не съм ли ти казал? Някой взел, че видял сметката на Джони Донато. Днес следобед.

Стоун се вцепени.

— Шегуваш се, признай, че се шегуваш.

— Ни най-малко.

— Кой го е свършил?

— Едва ли някога ще се разбере, но няма да се изненадам, ако чуя, че го е направила Долче собственоръчно.

Чисто по мафиотски — два пъти отзад в главата. — Дино щеше да се задави от смях.

— Не е забавно.

— Разбира се, че е.

Дино сви по алеята за международните полети и спря рязко. Анди Андерсън тичаше насреща им.

— Вдигнах под тревога охраната на аерогарата — докладва той. — Ето този е шефът им — и посочи приближаващия се мъж в тъмни дрехи.

— Лейтенант Бакети? Аз съм Сам Уорън, началник на охраната. Кажете ми с какво мога да помогна.