Читать «Ехо парк» онлайн - страница 7

Бош замълча. Ричард О’Шеа, по прякор Рикошета, оглавяваше Специалния отдел към областната прокуратура. Беше постигнал немалко успехи в работата си и никой не се съмняваше, че това е само началото. През пролетта, веднага след като стана известно решението на действащия областен прокурор да не се кандидатира за втори мандат, О’Шеа зае първо място сред кандидатите за негов наследник. И спечели предварителните избори с внушително, макар и не пълно мнозинство. Надпреварата без съмнение щеше да е разгорещена, но О’Шеа все още държеше първи коридор. Радваше се на подкрепата на действащия главен прокурор, познаваше отлично работата и имаше зад гърба си няколко блестящо спечелени дела — предимство, с което през последните десетина години можеха да се похвалят малцина прокурори. Главният му съперник за поста беше Гейбриъл Уилямс — юрист извън прокуратурата, с двадесетгодишна частна практика, основно в процеси по защита на гражданските права. Уилямс беше чернокож, а О’Шеа — бял. В предизборната си програма Уилямс обещаваше контрол и реформиране на правозащитните органи — програма, която щабът на О’Шеа приемаше с открита насмешка и подчертаваше недостатъчната квалификация на Уилямс за поста. Но скоро стана ясно, че отсъствието на практика в градската прокуратура е по-скоро предимство за Уилямс, а неговата платформа набра изненадващо голям брой привърженици. Разликата между двамата конкуренти бързо започна да се топи.

Бош познаваше предизборната борба в детайли, защото през последната година бе проявил изненадващ дори за себе си интерес към политическия живот — най-вече на общинско ниво. В изборите за общински съветници беше подкрепил кандидата Мартин Мейзъл, който беше изкарал цели три мандата в съвета като представител на един от западните квартали на града, безкрайно далеч от дома на Бош. Мейзъл беше известен с комбинативния си ум и задкулисните сделки, сключвани в подкрепа на едрия капитал в района си. Въпреки това Бош реши да гласува за него и искрено се надяваше да бъде преизбран. Противник на Мейзъл беше бившият заместник полицейски началник Ървин Р. Ървинг — човек, когото Бош не харесваше и беше готов на всичко, за да го види победен. Подобно на Уилямс, Ървинг също обещаваше реорганизация на правозащитните органи, най-вече в Главното полицейско управление на Лос Анджелис. Докато служеше в полицията, Бош много пъти се беше сблъсквал с него и в никакъв случай не желаеше да го види като член на общинския съвет.

Предизборната кампания и свързаните с нея истории се отразяваха почти ежедневно от „Таймс“. По тази причина Бош следеше не само борбата между Мейзъл и Ървинг, но и останалите сблъсъци. Знаеше всичко за кампанията на О’Шеа, който без съмнение възнамеряваше да подкрепи кандидатурата си с поредица блестящи изяви в съда, предназначени да подчертаят юридическите му способности. Преди месец бе уредил предварителните съдебни заседания по делото Рейнард Уейтс да се появят на първите страници на вестниците и сред водещите новини на електронните медии. Обвиняемият за две предумишлени убийства бил спрян късно през нощта в Ехо Парк за рутинна полицейска проверка. На пода на микробуса му полицаите открили три чувала за смет, от които капела кръв. Огледът установил, че в тях са натикани разчленените трупове на две жени. Ако и това не беше подходящото дело за един кандидат главен прокурор, който търси медийна изява, здраве му кажи. Случаят Ехо Парк бързо се превърна в сензация.