Читать «Ехо парк» онлайн - страница 8

Но се появи и проблем — заглавията започнаха да тъпчат на място. След предварителните заседания беше решено Уейтс да бъде изправен пред съда, но поради факта, че ставаше въпрос за дело с евентуална смъртна присъда, процесът и съпътстващата го медийна шумотевица щяха да са по-късно, месеци след изборите. О’Шеа се нуждаеше от нещо ново, което да ангажира вниманието на медиите и да поддържа инерцията. И в момента Бош се питаше дали това нещо няма някаква връзка с интереса му към случая Жесто.

— Мислиш ли, че Жесто може да бъде свързана с Уейтс? — попита Райдър.

— Досега това име не се е появявало никъде. Ехо Парк — също.

Телефонът иззвъня и той бързо вдигна слушалката.

— Отдел „Неразкрити престъпления“, на телефона детектив Бош.

— Оливас съм. В единайсет нула-нула донеси делото на шестнайсети етаж. Ричард О’Шеа ще те чака. Включен си, отворко.

— Ще бъдем там.

— Чакай, чакай! Какво означава „ще бъдем“? Казах ти да си там, в комплект с папката!

— Работя с партньор, Оливас — отсече Бош. — Ще дойда с нея.

Затвори и погледна Райдър.

— В единадесет трябва да сме там.

— А Матарезе?

— Ще видим какво можем да направим.

Бош се замисли за момент, после стана и извади делото Жесто от шкафа с документи зад гърба си. Преди година беше излязъл в пенсия, но след това прие предложението да се върне на работа. Оттогава беше изисквал на три пъти делото Жесто от Централния архив. Всеки път бе разглеждал отделни детайли в него, бе провеждал срещи и телефонни разговори с хора, чиито имена бяха регистрирани преди повече от тринадесет години. Райдър добре знаеше какво означава за него това отворено разследване и правеше всичко възможно да му осигури време и спокойствие за него.

Но от тези усилия не излезе нищо. Нямаше ДНК проби, нямаше пръстови отпечатъци, липсваше информация за местопребиваването на Жесто и нейния похитител — въпреки убеждението на Бош, че жената е мъртва. Той успя да проследи придвижването на Мари Жесто от дома й до супермаркета — и толкоз. Откри колата й в гаража на комплекс „Високата кула“, но не успя да идентифицира човека, който я е оставил там.

В дългата си кариера Бош имаше много разследвания, прекратени поради липса на напредък. Всеки детектив в отдел „Убийства“ беше наясно, че няма как да е другояче. Но случаят Жесто продължаваше да го преследва през годините. От време на време той изискваше делото от Централния архив, проверяваше някои факти седмица-две, натъкваше се на непреодолими препятствия и го връщаше с убеждението, че е направил каквото може. Но след няколко месеца това убеждение се изпаряваше и той отново попълваше формулярите за изискване на делото. Просто не можеше да се откаже.