Читать «Ехо парк» онлайн - страница 5

— В такъв случай ще се наложи да провериш италианското му алиби, Уотсън.

— Защо Уотсън, а не Холмс?

— Защото Уотсън е пичът, който говори прекалено много. Но ако държиш, мога да те наричам и Холмс. Всъщност така ще е даже по-добре.

— Какво те мъчи, Хари?

Бош си помисли за акуратно сгънатите дрехи на предната седалка. Гърдите отново го стегнаха. Имаше чувството, че някой го е овързал с дебела тел.

— Имам лошо предчувствие — промърмори накрая.

— В смисъл?

— В смисъл, че изобщо няма да я открием. А след като не можем да я открием, няма как да пипнем и убиеца.

— Убиеца? Сигурен си, че е мъж, така ли?

Асансьорът се разклати и спря. Слязоха. В тясната уличка ги чакаха жена с микрофон и мъж с телевизионна камера.

— Точно така. Мъж е — отвърна с въздишка Бош.

Първа част

УБИЕЦЪТ

1

Обаждането дойде в момент, в който Хари Бош и колежката му Киз Райдър се бяха окопали зад бюрата си в отдел „Неразкрити престъпления“ и оформяха документацията по случая Матарезе. Предния ден бяха провели шестчасов разпит на Виктор Матарезе във връзка с убийството на проститутката Чарис Уидърспун през 1996 година. ДНК анализите на спермата в гърлото на жертвата, съхранявана в продължение на десет години, бяха доказали по категоричен начин, че е на Матарезе. Профил на неговата ДНК беше направен през 2002 година след осъждането му по случай на брутално изнасилване. Четири години по-късно Бош и Райдър възобновиха следствието за убийството на Уидърспун, взеха ДНК пробата и я изпратиха в щатската лаборатория за рутинна проверка.

Беше си типично „лабораторен“ случай — тоест обвиненията се градяха единствено върху резултатите от различни анализи. Но поради факта, че Чарис Уидърспун е била активно работеща проститутка, ДНК съвпадението не означаваше автоматично обвинение. Теоретично погледнато, спермата би могла да е на клиент, когото е обслужила преди появата на убиеца.

И така, следствието не опираше до науката, а до онази стая, в която двамата детективи се опитваха да измъкнат нещо от Матарезе. В осем сутринта го вдигнаха от леглото в транзитния център, където го бяха внедрили след присъдата за изнасилване, качиха го в колата и го докараха тук, в центъра Паркър. Първите пет часа от разпита протекоха изключително трудно. В началото на шестия Матарезе рухна и призна за убийството на Уидърспун, като прибави към него и ликвидирането на още три проститутки в Южна Флорида, малко преди да се премести в Ел Ей.

Когато чу да го викат на телефона, Бош си помисли, че се обажда колегата му от Маями, но се оказа, че греши.

— Ало?

— Фреди Оливас от отдел „Убийства“ на Североизточния участък. Обаждам се от централния архив: казаха ми, че папката, която търся, е у вас.

Бош не отговори веднага — трябваше да освободи съзнанието си от случая Матарезе. Не се сещаше кой е Оливас, въпреки че името му беше познато. А по отношение на папките от архива — това му беше работата: да преглежда старите дела и да търси начин да ги реши с помощта на напредъка в криминалистиката. Понякога двамата с Райдър изтегляха от архива по двайсетина дела едновременно.