Читать «Ехо парк» онлайн - страница 9

— Бош, Маями на втора линия — извика един от колегите му.

Дори не беше чул, че телефонът звъни.

— Аз ще го поема — пак си се отнесъл — рече Райдър.

Тя вдигна слушалката, а Бош отново разгърна папката Жесто.

2

Закъсняха десетина минути, тъй като пред асансьорите се бяха струпали много хора. Бош не обичаше сградата на Наказателния съд именно заради асансьорите. Никак не му беше по вкуса да виси на опашка и да се блъска в претъпканите кабини.

В приемната на областната прокуратура им обясниха, че ще дойде човек да ги заведе в кабинета на О’Шеа. След няколко минути цъфна някакъв тип и махна към куфарчето в ръката на Бош.

— Носиш ли го?

Бош не го познаваше: мургав латиноамериканец със сив костюм.

— Оливас?

— Да. Носиш ли папката?

— Нося я.

— Добре, отворко. Хайде с мен.

Обърна се и тръгна към вратата, от която се беше появил. Райдър понечи да го последва, но Бош я спря. Оливас усети, че никой не върви след него, спря и се обърна.

— Идвате ли, или не?

— Първо искам да си изясним нещо, Оливас. — Бош направи крачка към него. — Ако още веднъж ме наречеш „отворко“, ще ти навра папката в задника, при това без да я вадя от куфарчето!

Оливас го дари с продължителен поглед и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Окей, както кажеш.

Кабинетът на О’Шеа се оказа в дъното на дълъг коридор, след завоя. Беше доста просторен за стандартите на областната прокуратура. Хората тук обикновено работеха по двама-трима в стая, а разпитите провеждаха в специални остъклени кабини, изградени в дъното на всеки коридор. Но кабинетът на О’Шеа нямаше нищо общо с теснотията — беше разделен на две части и предлагаше достатъчно пространство за външни посетители, плюс място за масивно писалище с размерите на концертен роял. Явно позицията началник-отдел „Специални разследвания“ имаше своите предимства и съвсем определено намекваше, че притежателят й е достоен и за най-високия пост в тази служба.

О’Шеа ги посрещна прав зад бюрото, с протегната за поздрав ръка. Беше четиридесетгодишен хубавец с катраненочерна коса — точно толкова нисък, колкото изглеждаше по телевизията. От репортажите по делото Уейтс ясно се виждаше, че репортерите, които тикат микрофоните си в лицето на водещия прокурор, са доста по-високи от него. По принцип Бош харесваше ниските прокурори: те правеха всичко възможно да изпъкнат — обикновено за сметка на човека, когото обвиняват.

Настаниха се по столовете. О’Шеа остана зад бюрото си, Бош и Райдър заеха местата срещу него, а Оливас седна отстрани, близо до купчина лъскави предизборни плакати с надпис РИК О’ШЕА И НИКОЙ ДРУГ!

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ми — започна О’Шеа. — Преди да започнем, предлагам да прочистим атмосферата. Фреди ме предупреди, че сте реагирали отрицателно на нашите искания.

Очите му бяха приковани в лицето на Бош.

— Нямам никакви проблеми с Фреди — отвърна детективът. — Дори не го познавам достатъчно, за да го наричам Фреди.