Читать «Ехо парк» онлайн - страница 3

— Този асансьор го снимаха в някакъв филм, нали? — подхвърли Едгар.

— В няколко — отвърна Кей.

„Има защо — помисли си Бош. — Уникален комплекс като този няма начин да убегне от вниманието на филмовата индустрия“.

Кей отключи и им направи знак да влязат. Апартаментът беше празен. Хол с кухненски бокс и малка трапезария, спалня и баня. Четирийсет квадрата, не повече. Запълнен с мебели несъмнено щеше да изглежда още по-малък, помисли си Бош. Но тук важна беше гледката, а не квадратурата. От извитата, изцяло остъклена стена се разкриваше същата спираща дъха гледка към Холивуд — онази, която вече познаваха от мостчето. Плъзгаща се врата водеше към широка веранда, следваща извивките на остъклената стена. Бош я дръпна и излезе. Оттук панорамата беше още по-широка, обхващаща и небостъргачите в центъра, полускрити от обичайния смог. „Вечер сигурно е прекрасно“, помисли си и попита:

— Откога е празен?

— От пет седмици — отвърна Кей.

— Долу не видях обява, че се дава под наем.

И погледна надолу, където патрулните полицаи чакаха появата на криминалистите и паяка. Трудно можеха да бъдат наречени задружен екип — бяха се облегнали от двете страни на служебната кола, с гръб един към друг.

— Не слагам обяви — поясни Кей. — Кандидат-наемателите се появяват в момента, в който се разчуе, че някой от нашите апартаменти е свободен. Комплексът е истинска емблема на Холивуд. Но аз не бързам, защото този трябва да бъде освежен, а и се нуждае от някои дребни ремонти.

— Колко е наемът? — попита Едгар.

— Хиляда долара месечно.

Едгар подсвирна. И на Бош наемът се стори малко височък. Но панорамата в краката му недвусмислено сочеше, че много хора ще са на друго мнение.

— Кой разполага с информация, че гаражът долу е празен? — попита той.

— Малко хора. Живущите, плюс няколко кандидат-наематели, на които съм показвал жилището. Обикновено не пропускам да спомена и за гаража. Когато съм в отпуск, ползвам услугите на един от наемателите, който има грижата да показва свободните апартаменти на желаещите.

— А гаражът не се заключва, така ли?

— Не. Просто няма нищо за крадене. Ако желае, всеки нов наемател може да му сложи катинар. Препоръчвам им това, но ги оставям да решат сами.

— Случайно да си водите някакъв регистър за клиентите, на които сте го показвали?

— Всъщност не. Е, имам няколко телефона за връзка, но не виждам смисъл да съхранявам данните на хора, които все още не са мои клиенти.

Бош кимна. Тази насока на разследването със сигурност нямаше да е лесна. Явно много хора знаеха за съществуването на този отключен и празен гараж.

— А какво стана с последния наемател? — попита той.

— Наемателка — уточни Кей. — Живя тук почти пет години, искаше да направи кариера в киното. В крайна сметка се отказа и си се прибра у дома.

— Поставила си е много трудна цел — каза Бош. — Къде живее?

— В Остин, Тексас. Там изпратих депозита й.

— Сама ли живееше тук?