Читать «Ехо парк» онлайн - страница 2

Тежестта в гърдите му бе предизвикана от гледката на старателно сгънатите дрехи. Тя ли ги беше наредила така? Или онзи, който бе отнел живота й? Винаги ставаше така — мрачните му предчувствия се пробуждаха от дребните и второстепенни въпроси.

Приключи с външния оглед на колата и бавно се измъкна от гаража.

— Има ли нещо? — попита Едгар.

— Дрехите й. Екипът за езда. Може би някои покупки. В дъното на Бийчуд има един „Мейфеър“. Вероятно се е отбила там на път за конната база.

Едгар кимна. Нова писта за разследване и търсене на свидетели.

Бош погледна нагоре, към жилищния комплекс „Високата кула“ — сложен конгломерат от блокчета, умело вграден в каменния хълм над стадиона Холивуд Боул. Модерна архитектура, обединена около асансьорната кула в центъра. Именно тя бе дала името на комплекса и улицата към него. Бош беше живял в този квартал като малък. Домът им беше на съседната Камроуз и лятно време ясно се чуваше музиката на оркестрите, репетиращи на стадиона, а от покрива можеха да се наблюдават фойерверките на 4 юли и при закриването на сезона.

Вечер гледаше осветените прозорци на Високата кула и бавното плъзгане на асансьора в остъклената шахта. Като момче беше дълбоко убеден, че да се прибираш у дома с асансьор е върхът на лукса.

— Къде е домоуправителят?

— Прибра се. Апартаментът му е на най-горния етаж, първият по коридора — отвърна патрулният полицай. Беше с две нашивки.

— Е, значи ще се повозим на асансьора. Вие изчакайте криминалистите. Колата да не се вади, преди да я огледа специализираният екип.

— Ясно.

Асансьорът — малка остъклена кабинка — се разклати под тежестта им.

Вратата се затвори автоматично, но вътре имаше още една, която трябваше да бъде затворена от пътниците. Бутоните бяха само два — 1 и 2. Бош натисна 2 и кабината потегли нагоре. Беше малка, за не повече от четирима души, които със сигурност щяха да усещат дъха на спътниците си.

— Едно е сигурно — промърмори Едгар. — Никой от живущите тук няма пиано.

— Блестящо заключение, Уотсън.

Горе отвориха вратичките и стъпиха на бетонното мостче, което свързваше асансьорната кула с артистично разпръснатите по склона апартаменти. Разкриваше се великолепна гледка към Холивуд, комбинирана с приятен планински ветрец. Над главите им се виеше червеноопашат ястреб — сякаш ги наблюдаваше.

— Натам — каза Едгар.

Няколко каменни стъпала водеха към една от вратите. Под звънеца имаше табелка с надпис ДОМОУПРАВИТЕЛ. Още преди да позвънят, вратата се отвори и на прага застана слаб мъж с бяла брада. Представи се като Милано Кей, управител на комплекса. Бош и Едгар му показаха значките си и поискаха да разгледат апартамента, към който се водеше гаражът с хондата. Кей кимна и ги поведе покрай кулата.