Читать «Ченгета» онлайн - страница 223

В залата имаше пет маси. Бош бързо огледа играчите, но не забеляза Елиънър. После, докато се обръщаше да погледне назад към казиното, тя се оказа там — точно като през първата нощ, когато я беше търсил.

— Хари.

— Елиънър. Предполагах, че играеш.

— Не можех да играя, докато си мислех, че ти си там. Всичко наред ли е?

— Да. Тръгваме.

— Добре. Вегас вече не ми харесва.

Той се поколеба за миг, преди да каже каквото и да е. Едва не заекна, но после самообладанието му се възвърна.

— Преди да си тръгнем, искам да спрем на още едно място. На онова, за което приказвахме. Разбира се, ако твърдо си решила.

Тя продължително го изгледа и после на лицето й разцъфна усмивка.

9

Бош вървеше по лъснатия линолеум на шестия етаж в центъра „Паркър“ и преднамерено забиваше токове с всяка крачка. Искаше да остави следи върху грижливо поддържаната лъскави-на. Когато влезе във офиса на ОВР, той попита секретарката на регистратурата за Частейн. Тя на свой ред го попита дали има определена среща и Бош й отвърна, че не си прави срещи с хора като Частейн. Жената втренчено го изгледа за миг и той отвърна на погледай, докато накрая секретарката взе телефонната слушалка и включи интеркома. След като прошепна нещо, тя притисна слушалката до гърдите си и вдигна поглед към детектива, а после към кутията за обувки и папката, които Хари държеше в ръце.

— Иска да знае за какво се отнася.

— Предайте му, че се отнася за прекратяването на разследването му срещу мен.

Тя отново прошепна нещо в слушалката. Накрая малката врата на регистратурата забръмча и Бош влезе в офиса на ОВР. На няколко от бюрата седяха детективи. Иззад едно от тях се изправи Частейн.

— Какво правиш тук, Бош? Ти си отстранен от работа за това, че остави онзи арестант да избяга.

Той изрече думите високо, така че другите в стаята да разберат какво представлява Бош.

— Началникът намали наказанието на една седмица — отвърна детективът. — За мен това е просто отпуска.

— Е, това е само първият рунд. Още не съм приключил с твоя случай.

— Точно затова съм тук.

Частейн посочи към стаята за разпит, в която те заедно с Дзейн бяха разговаряли предишната седмица.

— Да идем да поговорим там.

— Не — възрази Бош. — Няма да разговаряме, Частейн. Само ще ти покажа нещо.

Той остави папката, която носеше, на бюрото. Частейн стоеше изправен и я гледаше без да я отваря.

— Какво е това?

— Това е краят на разследването. Отвори я.

Частейн седна и отвори папката, като шумно въздъхна, сякаш се заемаше с неприятна и безсмислена задача. Най-отгоре имаше копие на страница от правилника за действие и поведение на служителите от управлението. За следователите от ОВР той представляваше това, което беше щатският наказателен кодекс за останалите в лосанджелиската полиция.

Копираният откъс се отнасяше за служители, свързани с доказани или осъдени престъпници и членове на организираната престъпност. Такива връзки бяха строго забранени и се наказваха с уволнение от управлението.