Читать «Ченгета» онлайн - страница 222

Майкъл Конъли

Бош само кимна. Сега всичко заставаше на мястото си. Вероника Алайзо бе майка на Лейла. Тони Алайзо се беше прехвърлил от майката на дъщерята. Нямаше какво друго да каже или да попита. Той благодари на старицата и докосна Райдър, за дай даде знак да излезе навън първа. На стъпалата пред входа Хари спря и погледна към Дороти Алекзандър. Преди да заговори, той изчака Райдър да се отдалечи на няколко крачки към колата.

— Когато се чуете с Лейла — искам да кажа Гретхен — предайте й да не се връща вкъщи. Кажете й да стои колкото може по-далеч оттук.

Бош поклати глава.

— Тя никога не трябва да се връща вкъщи.

Жената не отвърна нищо. Детективът изчака няколко секунди, свел очи към изтърканата изтривалка. После кимна и се насочи към колата.

Бош седна на задната седалка. Едгар и Райдър бяха отпред. Веднага щом влязоха в автомобила и Едгар го изкара от отбивката, Райдър се обърна и погледна към Бош.

— Как изобщо се сети за всичко това, Хари?

— От последните й думи. Последните думи на Вероника. Тя каза: „Пуснете дъщеря ми да си върви“. Едва тогава разбрах. Имаше някаква прилика. Просто дотогава не можех да се сетя.

— Но ти никога не си я виждал.

— Виждал съм нейна снимка.

— Какво? — попита Едгар. — Какво става?

— Мислиш ли, че Тони Алайзо е знаел коя е? — попита Райдър, без да обръща внимание на Джери.

— Трудно е да се каже — отвърна Бош. — Ако е знаел, убийството му навярно става по-разбираемо. Може да се е хвалил с това пред Вероника. Може би за нея тъкмо това е преляло чашата.

— Ами Лейла-Гретхен?

Едгар въртеше глава от единия към другия и после към пътя пред себе си с объркано изражение на лице.

— Нещо ми подсказва, че тя не е знаела. Предполагам, че ако е било така, щеше да го каже на старата госпожа. А тя не знаеше.

— Ако просто я е използвал, за да измъчва Вероника, защо му е било да прехвърля всички пари в нейния сейф?

— Може и да я е използвал, но може и да е бил влюбен в нея. Никога няма да разберем. Възможно е просто да е съвпадение, че се е случило в деня на убийството му. Може би просто е прехвърлял парите, защото данъчната служба е била по следите му. Може да се е страхувал, че ще разберат за сейфа и ще замразят достъпа му до него. Има много възможности. Но вече никога няма да разберем. Всички са мъртви.

— Освен момичето.

Едгар рязко отби отстрани на пътя. Съвсем случайно беше спрял на „Мадисън“ срещу „При Доли“.

— Някой ще ми каже ли какво става, по дяволите? — решително попита той. — Аз ви правя услуга и пазя колата прохладна, докато вие двамата си бъбрите вътре и после ме оставяте на тъмно. Кажете ми сега, за какво, по дяволите, говорите?

Той гледаше към Бош в огледалото.

— Просто карай, Джед. Киз ще ти разкаже, когато стигнем до „Фламинго“.

Спряха пред входа на „Хилтън Фламинго“ и Бош ги остави там. Като избягваше редиците игрални автомати, той бързо мина през голямото колкото футболно игрище казино и стигна до залата за покер, където Елиънър му бе казала, че ще го чака. Бяха я оставили тук сутринта, след като им показа банката, в която беше видяла Тони Алайзо да влиза заедно с Гретхен Алекзандър.