Читать «Ченгета» онлайн - страница 219

Вторият мъж с Фелтън, който наистина се оказа Мори Полак, бе прекалено радостен, за да помогне на агентите. Той просто беше щастлив, че не е един от онези, които лежаха, покрити с жълти найлонови одеяла. Полак съобщи на Линдъл и другите, че Джоуи Маркс го взел сутринта, казал му да си облече работни дрехи и да си вземе бормашината. Не знаел какво е положението, защото по пътя почти не разговаряли в лимузината. Знаел само, че жената е уплашена.

В банката Вероника Алайзо представила на служителя копие от смъртния акт на съпруга си, завещанието му и съдебно нареждане, издадено в петък от ласвегаския общински съд, даващо й достъп до банковия депозитен сейф на Антъни Алайзо като негова единствена наследница.

Проблемът бил, както им съобщил Полак, че когато отворил кутията с бормашината, тя се оказала празна.

— Можеш ли да си представиш? — попита Линдъл, когато разказваше това на Бош. — Цялата дандания за нищо. Надявах се да пипна онези два милиона. Разбира се, щяхме да си ги поделим в Лос Анджелис. Точно наполовина, Бош.

— Да — отвърна детективът. — Прегледа ли банковата документация? Кога за последен път Тони е бил при сейфа си?

— Това е друг въпрос. Идвал е в петък. Очевидно дванайсетина часа преди да го убият, той е дошъл тук и е изпразнил сейфа. Трябва да е имал предчувствие или нещо такова. Той е знаел, човече.

— Може би.

Бош си помисли за кибрита от „Ла Фуентес“, който бе намерил в стаята на Тони в „Мираж“. Тони не беше пушил, но детективът си спомняше пепелниците в къщата, в която беше израснала Лейла. Той реши, че ако Тони е изпразнил сейфа в петък и е бил в „Ла Фуентес“, единствената вероятна причина за наличието на кибрита в стаята му е да е отишъл в ресторанта заедно с някой, който е имал нужда от него.

— Сега въпросът е къде са парите — продължи Линдъл. — Можем да ги вземем, ако успеем да ги открием. На стария Джоуи вече няма да му трябват.

Агентът хвърли поглед към лимузината. Вратата продължаваше да е отворена и единият крак на Маркони висеше изпод жълтия найлон. Синьо-сив крачол, черна мокасина и бял чорап. Това бе всичко, което Бош можеше да види от Джоуи Маркс в момента.

— Хората от банката оказват ли ви съдействие, или им трябва съдебно нареждане за всяко нещо, което поискате?

— Не, нямаме проблем с тях. Управителката трепери като листо. Не всеки ден пред вратата ти става такава касапница.

— Тогава ги накарай да проверят в документацията си дали имат депозитен сейф на името на Гретхен Алекзандър.