Читать «Ченгета» онлайн - страница 217

Пауърс продължаваше да напредва и да стреля. Другият мъж изпусна куфарчето си, вдигна ръце и започна да отстъпва назад. Ченгето очевидно не му обърна внимание. Бош не можеше да каже дали стреля по поваленото тяло на Вероника или към отворената врата на лимузината. Колата потегли. Отначало гумите й забуксуваха, но най-после зацепиха. Задната врата все още беше отворена. Но шофьорът почти веднага след това не успя да вземе левия завой на паркинга и огромната лимузина се блъсна в редицата от паркирани автомобили. Шофьорът изскочи навън и се затича по посока на магазинчето за понички.

Пауърс очевидно не се интересуваше от него. Той бе стигнал до мястото, където лежеше Фелтън. Ченгето пусна пистолета на Бош върху гърдите му и се наведе да вземе чантата от земята до ръката на капитана.

Като че ли разбра, че чантата е празна едва когато я взе в ръцете си. Докато правеше откритието си, вратите на микробуса зад него се отвориха и от тях изскочиха четирима агенти с извадени пистолети. Агентът с тениската се приближаваше откъм кадилака. Скритият допреди малко под двигателя пистолет сега сочеше към Пауърс.

Свистенето на гумите на една от колите на бюрото привлече вниманието на ченгето. Той пусна празната платнена чанта и се обърна към петимата агенти зад него. Отново вдигна двете си ръце, но този път имаше само един пистолет.

Агентите откриха огън и Бош видя, че Пауърс буквално беше повдигнат над земята от силата на изстрелите, след което се стовари по гръб върху предния капак на голям пикап, навярно принадлежащ на някой от клиентите на банката. Дланта му се разтвори и пистолетът издрънча в метала, после падна на земята. Колкото и силна да бе продължилата осем секунди стрелба, тишината, последвала падането на оръжието, му се стори още по-потресаваща.

Пауърс беше мъртъв. Фелтън беше мъртъв. Джузепе Марконии, известен също като Джоузеф Марконии, Джоузеф Маркони и Джоуи Маркс беше мъртъв — трупът му лежеше, проснат в локва кръв върху меката кожена седалка в задната част на лимузината.

Когато стигнаха при Вероника Алайзо, тя все още бе жива, но умираше. Два куршума бяха попаднали в горната част на гърдите й и мехурчетата в кървавата пяна на устата й показваха, че дробовете й са раздробени. Докато агентите от ФБР се занимаваха с обезопасяването на местопрестъплението, Бош и Райдър се приближиха до Вероника.

Очите й бяха отворени, но погледът й помътняваше. Той блуждаеше наоколо, сякаш търсеше някого или нещо, което не беше там. Долната й челюст помръдна и тя каза нещо, но Бош не успя да я чуе. Той приклекна до нея и приближи ухо до устата й.

— Бихте ли… ми дали лед? — прошепна тя.

Детективът се обърна и я погледна. Не разбираше. Тя отново понечи да заговори и той пак приближи ухо до устата й.