Читать «Ченгета» онлайн - страница 215

От трите автомобила и хеликоптера се разнесе хорово „прието“.

— Като се замисля пак, трети, я иди до югозападния вход и чакай там — рече Линдъл.

— Прието.

Накрая вратата на лимузината се отвори, но откъм страната, която Бош не можеше да види. Той зачака без да си поема дъх и след малко навън се появи капитан Джон Фелтън.

— Готово — разнесе се шепот по радиостанцията.

Фелтън се наведе към отворената врата. Отвътре излезе Вероника Алайзо. Капитанът здраво я хвана за ръката. След нея се появи още един мъж и в този момент капакът на багажника автоматично се отвори. Вторият мъж носеше сиви панталони и риза с овална табелка с името му над джоба на гърдите. Той се насочи към багажника, а Фелтън се наведе и без да пуска Вероника, каза нещо на някой в колата.

Тогава Бош успя да зърне лицето й. Макар да беше на повече от трийсет метра от нея, той ясно виждаше страха и умората й. Навярно бе прекарала най-дългата нощ в живота си.

Вторият мъж извади от багажника тежко червено куфарче за инструменти и тръгна след Фелтън и Вероника, които се бяха насочили към банката. Полицаят продължаваше да стиска ръката й и се оглеждаше наоколо. Той спря поглед на микробуса, но после се извърна. Рекламата на ресторанта навярно беше изиграла ролята на решаващ фактор. Добре го бяха измислили.

Докато минаваха покрай стария кадилак, Фелтън се понаведе и погледна мъжа, който работеше под предния капак. Успокоен, че не представлява заплаха, капитанът се изправи и продължи към стъклените врати на банката. Преди да изчезнат вътре, Бош видя, че Вероника стиска в ръце платнена чанта. Не можеше да определи колко е голяма, защото очевидно бе празна и сгъната.

Детективът задържаше дъха си, докато те най-после се скриха от поглед.

— Добре — каза към огледалото Линдъл. — Трима са. Фелтън, жената и другият. Някой да го познава?

Радиостанцията помълча няколко секунди, после се разнесе самотен глас.

— Прекалено съм далеч, но ми се струва, че прилича на Мори Полак. Техен сигурен човек е, и преди е работил за хората на Джоуи.

— Добре — отвърна Линдъл. — По-късно ще го проверим. Сега пращам Бейкър да си открие нова банкова сметка. Кон-лън, изчакай пет минути и после върви след него. А сега си проверете радиостанциите.

Бейкър и Конлън бързо провериха радиостанциите, които носеха скрити под дрехите си. Приемниците в ушите им бяха безжични, микрофоните бяха на китките им. След проверката Бейкър излезе от колата и енергично тръгна по тротоара към банката.

— Добре, Морис — рече Линдъл. — Тръгвай. Опитай в магазина за електроника.

— Прието.

Бош проследи с поглед агента, когото познаваше от съвещанието преди разсъмване. Той пресече паркинга откъм автомобила, паркиран до югоизточния вход. Морис и Бейкър се разминаха на три метра един от друг, но не си обърнаха внимание и дори не погледнаха към лимузината, която все още чакаше на улицата пред банката със запален двигател.