Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 45
Клайв Касслер
Мъжът говореше перфектен оксфордски английски. Сам представи себе си и Реми, после вметна небрежно:
— Май не сте от тук?
— Роден съм в Лондон. Дойдох тук преди десет години, за да си живея живота. Значи отивате в Ръм Кей?
— Да.
— По работа или за удоволствие?
— И двете — отговори Реми. — Наблюдение на птици… фотография… такива неща.
Сам му подаде разрешителното си за пилот и попълни формулярите. Сампсън ги погледна и кимна.
— С преспиване?
— Най-вероятно…
— Имате ли резервация за хотел?
Сам поклати глава.
— Ще бивакуваме. Вчера трябва да сте получили една пратка — палатка, туби за вода, къмпинг оборудване…
Водена от един от десетките си мислени списъци, Селма се беше погрижила за всичко. Сампсън кимна.
— Да, наистина. Всичко е натоварено. — Той взе една папка от стената, надраска нещо в нея, после я закачи обратно на пирона. — Ще летите с „Бонанза G36“, зареден е с гориво и е проверен.
— Понтони?
— Както поръчахте. Вървете в хангара, Чарли ще ви изпрати.
Двамата се обърнаха и тръгнаха към изхода.
— Какви птици се надявате да видите? — извика зад тях Сампсън.
Сам сви рамене и се усмихна.
— Каквито живеят на острова.
Глава 14
Ръм Кей обхващаше не повече от трийсет квадратни мили и на пръв поглед намирането на скрита база изглеждаше лесна задача за непосветените, но Сам и Реми не го правеха за първи път и добре знаеха, че със стотиците си заливчета и ръкави, бреговата ивица е поне шест пъти по-дълга от грубата обиколка на острова.
Местните наричали острова Мамана, Христофор Колумб го нарекъл Санта Мария де ла Консепсион, а днешното си име получил, когато испанските изследователи намерили сандъче с ром на един от покритите с бял пясък плажове.
Единственото по-голямо селище на острова, Порт Нелсън, се намираше сред кокосовите горички на североизточния бряг. При население от петдесет до седемдесет души според преброяването от 1990 г., повечето от които живееха в Порт Нелсън, основният, макар и анемичен поминък на Ръм Кей беше туризмът, следван от ананасите, солта и агавата. Другите някогашни селища, отдавна изоставени и обрасли, носеха екзотични имена като Черната скала и Хълмът на духовете. Целият остров беше обграден от внушителни рифове, корали и наноси, поради което в миналото бил любимо място на пиратите — поне така твърдеше брошурата, която Реми взе от Насау.
— Има дори прочут потънал кораб — каза тя, докато Сам насочваше „Бонанза“ надясно, следвайки очертанията на острова.
Вероятността да забележат целта от въздуха беше минимална, но и двамата сметнаха за благоразумно да обиколят поне веднъж острова, за да се ориентират по-добре.
— Черната брада? — предположи Сам. — Или капитан Кид?
— Нито единият. „Завоевателят“ на Нейно величество — първият британски боен кораб с пропелер, потънал през 1861 г. близо до рифа Съмнър Пойнт.
— Май си заслужава да се върнем и друг път.
Ръм Кей предлагаше няколко луксозни курорта и множество крайбрежни къщи под наем. Като гледаше лазурните води, тучните хълмове и относителното уединение, Сам си помисли, че това е идеалното място да избягаш от всичко.
