Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 43

— Добре. Благодаря. Длъжник съм ти.

— Нищо подобно.

Двамата се бяха запознали дванайсет години по-рано, малко след постъпването на Сам в АИПСО, в тренировъчния лагер на ЦРУ някъде в дивата провинция на Вирджиния близо до Уилямсбърг. Хейуд, агент от Оперативната дирекция на ЦРУ, преминаваше обучение за тайни операции. Сам беше там със същата цел, но в рамките на експериментална програма, според която най-добрите и отличаващи се кадри на АИПСО трябваше да видят на практика сценариите, по които работят агентите на ЦРУ Идеята беше проста: колкото по-добре проектантите на АИПСО познават реалното поле на действие на агентите, толкова по-добри уреди и екипировка ще създават, които да отговарят на реалните предизвикателства в работата.

Сам и Руб веднага си допаднаха. През шестте седмици на обучението приятелството им се заздрави и те продължиха да поддържат контакт и след това. Всяка есен се срещаха за тридневна екскурзия в Сиера Невада.

— Всичко, което ще ти кажа, е некласифицирана информация, поне официално.

Сам четеше между редовете. След като бе получил обаждането му, Руб се бе свързал със свои неправителствени контакти и източници.

— Добре. В съобщението си казваше да ти звънна възможно най-скоро.

— Да. Този тип, когото наричаш Белязания, е използвал фалшиво име и кредитна карта, за да наеме лодка в Сноу Хил, така че трябваше малко да се поровя. Истинското му име се оказа Григорий Архипов. Бивш служител на руските специални части, прекарал известно време в Афганистан и Чечня. Двамата с дясната му ръка, мъж на име Холков, напуснали армията през 1994 г. и започнали работа на свободна практика. Архипов ти е известен, но ще ти пусна на електронната поща снимка на Холков. Ако още не си го видял наоколо, и това ще стане. Доколкото разбирам, от 2005-та работят за един и същи човек, доста противен екземпляр на име Хедеон Бондарук.

— Чувал съм това име.

— Щях да се изненадам, ако не си. Царят на украинската мафия, черешката на висшето общество в Севастопол. Няколко пъти годишно организира партита и ловни уикенди в имението си, като гостите му са все от каймака — политици, знаменитости, европейски кралски особи… Не е осъждан за нито едно престъпление, но се подозира за десетки убийства, предимно на други престъпни босове и изпълнители, които по някаква причина са го ядосали. За миналото му не се знае нищо, освен слухове.

— Обичам слуховете. Дай да чуем.

— Говори се, че водел партизански отряд по време на конфликта на руско-иранската граница в Туркменистан. Криели се в планините като призраци и устройвали засади на патрули и конвои. Не оставяли никого жив.

— Истински добър самарянин.

— Да. Защо те интересува той?

— Мисля, че сме по следите на едно и също нещо.

— А то е…?

— По-добре да не знаеш, Руб. Вече направи достатъчно.

— Стига, Сам…

— Наистина Руб, недей. Моля те!

Хейуд замълча, после въздъхна.

— Добре, ти си шефът. Само ме чуй: досега имахте късмет, но той може много бързо да се изпари.

— Знам.

— Ще ми позволиш ли поне да ти помогна? Познавам един човек там, с когото трябва да се видиш. Имаш ли нещо за писане? — Сам взе една химикалка от масичката и записа името и адреса, които Рубин му издиктува. — Имам му доверие. Обади му се.