Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 42

— Ами Мюлер? Някаква идея какво е станало с него?

— Още не. Продължавам да търся. Един от блоговете за „Лотринген“, списван от внучката на един оцелял на име Фрош, е нещо като дневник. В него много се говори за седмиците, предхождащи нападението. Ако можем да вярваме на сведенията там, „Лотринген“ е прекарал около месец в тайна германска база на Бахамите за преоборудване и флиртове с местни момичета. Мястото е известно като Ръм Кей.

— Селма, „Лотринген“ разполагал ли е с необходимата база за ремонт и преоборудване?

— Категорично не. Най-доброто, което са можели да направят, е да закрепят UM-34 за палубата, да я покрият с непромокаем брезент, за да я скрият от любопитни очи, после да я транспортират през Атлантика.

— Това обяснява защо не са направили необходимия ремонт по море — съгласи се Реми.

— Да, но защо не са го направили в Бремерхавен, преди да тръгнат? Може би са бързали. Както казах, по това време са започнали да се отчайват.

— Чакай малко! — прекъсна я Сам, грабна дневника на подводницата и го запрелиства. — Ето, точно тук! В началото Бьом споменава за някакво място, но само с инициали P. К.

— Ръм Кей — измърмори Реми.

— Това трябва да е!

— Съвпада — потвърди Селма.

Сам погледна въпросително Реми, която се усмихна и кимна.

— Добре, Селма. Време е да слагаш шапката на пътнически агент. Трябва да ни качиш на следващия полет за Насау.

— Няма проблем!

— И кола под наем — добави той. — Нещо бързо и секси.

— Харесва ми стилът ти — каза Реми с дяволита усмивка.

Глава 13

Насау, Бахамски острови

Селма отново се справи блестящо с ролята си на пътнически агент, запазвайки им две места в първа класа на последния късен полет от Сан Диего на изток. Малко след пладне на следващия ден, след седем часа и едно прекачване, бяха на международното летище „Насау“. С колата под наем нямаха такъв късмет и накрая се оказаха с яркочервен „Фолксваген Бийтъл“ кабриолет, за който Селма се кълнеше, че е най-сексапилната и бърза кола на целите Бахами. Сам подозираше, че Реми я е подкупила, но не каза нищо, докато на излизане от паркинга не ги задмина „Корвет“ със знака на компанията за коли под наем.

— Видя ли това?

— За твое добро е — каза Реми, като го потупа по коляното, — повярвай ми! — После сложи ръка върху бялата си шапка си срещу слънце, за да не отлети, и облегна глава назад, наслаждавайки се на тропическото слънце.

Сам измърмори нещо.

— Какво?

— Нищо.

На рецепцията в „Четирите сезона“ ги чакаше съобщение:

„Имам информация. Обадете ми се на домашния възможно най-скоро.

Р.“

— Руб? — предположи Реми.

Сам кимна:

— Ако искаш, иди да се настаниш във вилата. Аз ще се чуя с него и също ще дойда.

Реми се съгласи. Сам седна в един тих ъгъл на фоайето и набра номера на сателитния си телефон. Рубин Хейуд вдигна на първото позвъняване.

— Аз съм, Руб.

— Чакай малко, Сам — чу се щракване, последвано от съскащо стържене. Сам предположи, че Руб включва някакво криптиращо устройство. — Как си?